Колко ли голяма е била столицата през далечната 1880 г.?

Архивите сочат, че София става столица с 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които повече от половината са мъже.

Според статистика на Националния статистически институт столицата ще достигне фрапиращите почти 1,5 милиона души. Още до 2015 г. населението на област София-град ще се увеличи с 9% до 1,41 млн. души. Столицата ще е и единствената област с ръст на населението. Въпреки това обаче населението на България като цяло ще се стопи с 3% до 2015 г. и с 27% до едва 5,37 млн. души през 2060 г.

А сега, нека се пренесем на датата преди 135 години - 3 април, на която през 1879 г. София е обявена за столица на България. Тогава депутатите в Учредителното събрание в Търново единодушно избират за столица на Княжество България град София - поради географското разположение и потенциала за икономически растеж. 

По време на дебатите тогава народният представител Драган Цанков казва: "Ние имаме две столици - Търново - историческа, и София - правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да се извършва коронацията му".

През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата - Народното събрание, Народният театър "Иван Вазов", Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет "Св. Климент Охридски",  Народната библиотека и храм-паметникът "Св. Александър Невски". Най-красивите и впечатляващи от тях са обявени за паметници на културата.

С присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци и Малашевци започва и постепенното разрастване на столицата. Тогава започнало и разделението на махали. Тъй като улиците били без номера, за ориентация жителите на града, които били около 16 000 души, казвали от коя махала са.

Сред десетките църкви по това време се откроявала църквата "Света Неделя". В столицата се намирали и три големи пазара - Житни пазар, Конски пазар и Говежди пазар.

Археологическите проучвания в центъра на днешна София разкриват архитектурни останки от представителен жилищен комплекс тълкуван като императорска резиденция. Многобройните и ценни археологически паметници, художествени произведения и отбранителни съоръжения красноречиво говорят за разцвета и значението на района.

Ако погледнем назад в историята в него са се развили търговията и занаятите, свързани главно със строителството на крепости, дворци и храмове. Постройките са с разнообразна вътрешна и външна архитектура. Изящно изваяни статуи на богове красят площади, дворци и многобройни храмове.

Улиците са прави, отлично павирани, с развита канализация и водопроводи. Градът има и прекрасно уредени бани, построени главно край топлите минерални извори. За значимостта на Сердика (едно от старите имена на София) сред градовете от римските провинции говори и фактът, че тя единствена има право да сече свои монети. Градът се утвърждава като един от най-значителните раннохристиянски центрове в Югоизточна Европа, информира БТА.

От този период са запазени крепостни стени и останки от сгради и раннохристиянските църкви "Св. София" и "Св. Георги". През юли 2006 г. в центъра на съвременна София бе открит огромен по размерите си античен театър, под арената на който е открит и още по-древен театър от III век.

Светът може да се похвали със 77 антични театри, подобни на този в София, но софийският, според археолозите, е уникален в световен мащаб. Ясно личат основните ложи, в които са били разполагани важните граждани на Сердика, както и вратата, откъдето са били изкарвани зверовете за гладиаторските битки.

През IX век, по времето на хан Крум, Сердика получава славянското име Средец и става важно военно, политическо и културно средище. В околността му се добива желязо и злато, а майсторите на оръжия и накити са прочути надалеч.