Контролът върху медиите при избори не е достатъчен

Георги Лозанов е медиен експерт. Доцент е във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Като председател на Съвета за електронни медии участва във II-та национална конференция по изборни системи, която се провежда с медийното партньорство на iNews. В настоящото интервю, може да се запознаете със становището на експерта по проблема за отразяването на изборния процес в медиите.

На II-та национална конференция по изборни системи беше откроен проблемът за договорите на социологическите агенции с медиите? Как може той да се реши според Вас?

Георги Лозанов: Първо трябва правилно да се формулира проблемът със социологическите агенции. Проблемът е свързан с възможността да се гарантира с методиката и прозрачността на проучванията безпристрастността и обективността на резултатите. В това отношение отдавна се води разговор, особено в предизборна ситуация, медиите да станат част от тази гаранция., т.е. те да сключват договори с социологически агенции. И базата на сключването на тези договори и представянето после на данните да бъде ангажиментът на медията, който ще гарантира тяхната обективност. Това може да става чрез въвеждане на това задължение в Закона за радио и телевизия. Така че, ако една телевизия, особено ако е обществена, пък и частна, работи с една агенция, телевизията да има изискванията, отговорността да прецени методиката и обективността на резултатите. Така да се каже да отговаря за това съдържание, което разпространява. Сега има проблем и че агенциите влизат в конфикти помежду си. Накрая това обезценява резултатите на всички.

В някакъв смисъл от това страдат медиите, защото излиза, че заради различните данни, които се представят, всяка телевизия работи за определена партия?

Георги Лозанов: Да. Точно така е. Вече казах за едната възможност. Другата е този въпрос да стане част от компетенциите на ЦИК. Всяко изследване първо да се появява на сайта на ЦИК, като ЦИК има правомощия и компетентност да анализира методиката и в този смисъл точността на данните.

Смятате ли, че контролът върху медиите и съдържанието, което предоставят по време на предизборните кампании, е достатъчен?

Георги Лозанов: Не, не смятам. Точно заради това предлагам създаването на един граждански експертен съвет, който в този период да действа и към който да могат да се отправят жалби, който фактически да гарантира в по-голяма степен прозрачност на политическата конкуренция. Той трябва да има инструменти, да проучва всички оплаквания и в бърз порядък да може да дава опровержение, на което медиите да са задължени да дават публичност. Това може да залегне в Закона за радио и телевизия. Така, ако ти пуснеш един компромат, много бързо може след това да се получи реакция и хората поне да имат другото мнение и някаква яснота. Например, помните случая с книжката на Софиянски. Изкараха го партиен член, а той не е. Ето при подобен случай опровержението трябва да намери място в медиите. Така всяка медия ще си мисли какво би й струвало на нея, ако пусне нещо невярно и след това то веднага бъде опровергано от всички медии.

Как трябва да се разграничи платената политическа реклама от останалото медийно съдържание?

Георги Лозанов: Иска ми се влязат изискванията за търговското слово и по отношение на политическото слово. Разбира се, говорим за предизборна ситуация. Известно е, че, когато си платил, за да може посланието ти да стигне до аудиторията, тя трябва да знае това. Когато например един политик отива да готви при Иван Звездев в предизборна ситуация, да пише, че има продуктово позициониране. Трябва да пише, че тук имаме политическо продуктово позициониране. Или пък един политик гостува в сутрешен блок по тема за висшето образование в условия на предизборна кампания. Хората трябва да знаят, че в този момент това става на базата на заплащане. И това е възможно, само ако има и неплатени форми, където на друг принцип и при много по-голяма журналистическа отговорност и контрол участват политици, които си представят гледните точки.

Възможна ли е такава регламентация по отношение на интернет медиите?

Георги Лозанов: Само във връзка с много големи и скандални опити през интернет да се злепостави добро име и да се представят компромати. Мисля, че това трябва да бъде в правомощията на този орган, за който говоря.

Засега интернет е нерегламентирана територия. За да може законът да се прилага и там, трябва да има обществена нагласа за това. Според мене все още няма нагласи, които да допуснат това. Макар че, по мое мнение, това предстои. Но е свързано и с правна технология, каквато нямаме. Комуникативните технологии изпревариха правните и затова сега това е една комуникация, която трудно се регламентира. Например за детските предавания ние казваме – еротика и насилие след 23:00 часа. А кога е 23:00 часа в интернет?

Като доцент в СУ какво мислите за неговата окупация от студентите?

Георги Лозанов: Аз избягвам да отговарям на тези въпроси, защото в крайна сметка тази тъй наречена окупация има политически аспект, а аз се опитвам да стоя в неутралност. Но мога да свържа въпроса със способността на медиите да създават една нова солидарност на непредставените политически части на обществото. И е много важно политическите представители да могат да водят диалог с тях.