Лазар Груев: Трябва да е ясно кой кого и защо назначава във ВСС

Дебатите за промяна в Конституцията или замяната й с нова се възраждат често и с голяма упоритост, защото са удобен повод за партиите да бъде чут гласът им в обществото, тъй като това е тема, която буди интерес. Това каза председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Лазар Груев в интервю за в. "Труд".

Според него, преди да се пристъпи към промяна в Конституцията, трябва да си отговорим на въпроса какво искаме да постигнем.

Конституцията предопределя основите на държавността и ако някой говори за нова, трябва да докаже, че обществото иска радикална промяна във формата на държавно управление и във взаимоотношението между институциите, смята той.

"Дебатите по-скоро се водят в условията на непрекъсната предизборна борба, като заявка, с която да се привлече вниманието на избирателите и без да съм убеден, че някой има яснота какво искат хората", заяви Лазар Груев.

По думите му самият факт, че днешната конституция действа близо 23 години и е превела България през доста тежък период по мирен и демократичен начин, показва, че има достойнства, а не е мъртъв текст.

"У нас има стереотип – при проблем, пристъпваме или към промяна на регламентацията, т.е. на закон, или изграждаме нов орган – комисия, агенция", заяви Груев. В тази връзка той препоръча да се вложи повече енергия в прилагането на действащите разпоредби и след това да се види дали нещата ще се получат.

Панацеята невинаги е в промяната на закона, важно е неговото прилагане, коментира магистратът.

Лазар Груев е на мнение, че идеята за смяна на структурата на Висшия съдебен съвет, в която той да се раздели на две камари – съдийска и прокурорска, е добра, защото в конструирането на съвета участват всички власти и той обединява съдии, прокурори и следователи.

На въпрос дали трябва да се смени структурата на Висшия съдебен съвет и той да има две камари – съдийска и прокурорска, Лазар Груев посочи, че в конструирането на ВСС участват всички власти.

"Идеята е добра и предполага всеки да носи своята отговорност при формирането на управлението на съдебната власт. Каквито и правила да се напишат, ако тези, които ги осъществяват, нямат демократичния дух в себе си или се водят от други, а не предвидените в закона цели, те ще бъдат изкривени", подчерта председателят на Върховния касационен съд.

Според него единственият начин да отпаднат съмненията за лобизъм сред назначенията на магистратите е подборът на членовете на ВСС, независимо по какви правила се извършва, да бъде открит ясен и честен. Трябва да се знае кой кого предлага, избира и защо го прави, посочи Груев.

"Няма друга власт, чието управление да се избира по-демократично. Министър-председателят например обявява ли кандидатите си за министри месеци преди гласуването им? Медиите и неправителствените организации задават ли им въпроси? Не. Затова за мен особената загриженост на обществото всъщност е от случващото се въпреки тези създадени демократични условия", коментира той.

Относно мониторинга на Европейската комисия спрямо съдебната власт в България Груев изрази опасенията си, че прекалената му продължителност може да доведе до умора, до привикване и така да загуби ефективността си.

По негови думи мониторингът за България и Румъния прави двете държави втора ръка.

"А ЕС трябва да е съюз на равнопоставени държави и ако Брюксел иска да постигне равенство, би трябвало да наблюдава всички 27 страни по определи основополагащи теми. Защото в някои отношения българският съд е настина на много добро ниво – бързината при огромния обем на работа е далече над други държави", подчерта магистратът.

През 2014 г. мандатът на Лазар Груев като председател на Върховния касационен съд изтича и за първи път законът изисква процедурата за избор на нов началник за поста да започне шест месеца преди края на мандата му.

Процедурата за избор на председател на ВКС ще бъде съвсем прозрачна, заради широката предварителна дискусия и поради факта, че само петима членове на ВСС могат да внесат кандидатури, с което ще стане съвсем ясно кой кого предлага. Освен това изборът ще бъде наблюдаван от Европейската комисия.