Легендарният Тодор Александров

Днес се навършват 131 години от рождението на бореца за освобождението на македонските българи

по статията работи: iNews.bg | 04.03.2012 | 14:08

"Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си живот, като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно е оцелял."

                    Тодор Александров

 

Тодор Александров (след Гоце Делчев) е най-авторитетният и легендарен водач на българите от Македония, борещи се за освобождение първо от турско, а след това от сръбско иго.     

Той е роден на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско, в семейството на Александър Попорушев и Мария. Учи в Щип и Радовиш, а през 1898 г. завършва първия випуск на българското педагогическо училище в Скопие, където на 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), посветен от директора на училището Христо Матов.

След 1898 г. Тодор Александров е учител в различни градове в Македония, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония.

На 27 март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор. През април 1904 г. е освободен благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско.

През учебната 1904-1905 година той е назначен за главен учител във ІІ класно училище в Щип. Същевременно е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в Щип.

През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 г. се присъединява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният период от живота му. 

След 1906 г. Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония, Тодор Александров е безкомпромисен.

След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов е повикан от Христо Матов да поеме касата на задграничното представителство на ВМОРО. През ноември 1907 г. Александров е избран за окръжен войвода от третия конгрес на Скопския революционен окръг. След неуспешен опит да бъде арестуван през 1909 г. се укрива в България.

При възстановяването на ВМОРО през 1910 г. обикаля с чета Скопския революционен окръг. По време на обезоръжителната акция в 1910 г. четата на Александров се увеличава значително от забегнали бивши войници и четници. Четата пуска сред населението възвания със закани за смърт при предаване на оръжието. Къщата на Александров в Щип и на чичо му Доне са изгорени от властите.

В началото на 1911 г. заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО.

Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.

По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцяло Българската армия и войските на българските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора, в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души, и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части. Преди това четата организира базата си между Карадаг и Арджанското езеро, организира селската милиция в района и извършва два атентата в Солун, 3-4 опита за взривяване на ж.п. линията Солун-Скопие и Солун-Цариград, при Саръ-Гьол, в Дойран и на моста между Дойран и Килиндир. 

Награден е с орден "За военна заслуга". С влошаването на отношенията между балканските съюзници и засилването на сръбския и гръцкия терор над българското население в Македония през 1913 г. заедно със своите съратници Тодор Александров организира изпращането на чети в Македония.

На 1 август 1913 г. Александров изпраща писмо до Григор Василев и Никола Милев с инструкции от Христо Матов да агитират за независима Македония, а ако това не стане, за това Македония да влезе като автономна област в Албания или поне Битолския вилает, в краен случай Костурско, Охридско, Дебърско и Тетовско.

Тази дейност се засилва особено след Междусъюзническата война през 1913 г., когато в Македония избухва Охридско-Дебърското въстание, и след началния период на Първата световна война, когато България все още не се е включила в нея. С включването на България в Първата световна война през октомври 1915 г. Тодор Александров е мобилизиран и служи в щаба на действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на Българската армия. Самият Александров полага немалко усилия за организирането на администрацията в освободените земи.

След края на Първата световна война, през 1919 г. Александров възстановява организацията вече под името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Избран е за един от тримата членове на Централния й комитет заедно с ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев. Макар формално тримата да са равни, лидер всъщност е Тодор Александров. Като водач на ВМРО има голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония. Основна цел на организацията е обединение на отделните части на Македония в една автономна, а в дългосрочен план и независима единица като единствен начин за запазване на българщината в нея. 

Правителството на Александър Стамболийски преследва автономистите, както наричат дейците на ВМРО, защото пречат на основната му външнополитическа цел – сближението с Югославия. За целта земеделците се отказват от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци (Югославия). Това се приема като предателство от ВМРО и води до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията. В продължение на 15 месеца Александров живее в нелегалност. 

ВМРО на практика контролира политическия живот в Пиринска Македония. В отговор на опитите на правителството да раздухва междуособните борби сред бежанците от Македония и да преследва активните дейци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит министърът на войната в земеделското правителство Александър Димитров, а четите на ВМРО временно завземат Кюстендил и Неврокоп (днес Гоце Делчев).

През 1923 г., въпреки че е само на 42 години, всички вече почтително го наричат Старио.

В същата година ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат, който сваля Стамболийски от власт. Много скоро след преврата обаче отношенията между македонската организация и новото правителство на проф. Александър Цанков се обтягат. Победена България не може да си позволи да е в лоши отношения с Югославия. А тя е враг №1 на ВМРО заради асимилаторската политика на сръбските власти в Македония. Останала без политическа подкрепа, организацията осъществява контакти с болшевиките.

Още през юни 1920 г. Тодор Александров издава окръжно с призив към населението на Македония да гласува за комунистическите кандидати на предстоящите през ноември 1920 г. избори за законодателно събрание на Югославия. На изборите тези кандидати получават изненадващо висока подкрепа във Вардарска Македония. Както пише в своите "Спомени" Иван Михайлов, ВМРО подкрепя най-крайните партии, борещи се срещу режима в Белград. Ползата от подобна подкрепа на ВМРО за комунистическите сили обаче е твърде съмнителна поради македонизма, който по-късно започват да прокарват споделящите комунистическите идеи

През август 1923 г. Михаил Монев, зет на Александров, и Димитър Влахов (виден член на ВМРО) посещават Москва. Болшевиките се обявяват за самоопределение на народите и обещават съдействие за освобождаването на Македония и включването й в една бъдеща Балканска федерация като самостоятелна единица.

От началото на 1924 г. във Виена започват преговори между ВМРО и представители на съветското правителство под кодовото име Бергманови. Македонската организация решава депутатите от Пиринския край да излязат в опозиция на Цанковото правителство и подписва декларация за обединение между автономистите и федералистите. (Така се наричали привържениците на Яне Сандански заради прокламираната от тях Балканска федерация.) През май 1924 г. е подписан таен манифест към македонския народ, в който надеждата за освобождение се свързва със съветската подкрепа и с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите.

Само след няколко дни обаче Тодор Александров започва да се колебае. Той подписва декларацията, но не и Майския манифест, а после се отрича и от подписа, и от участието си в преговорите. За да го притиснат, през юли болшевиките публикуват манифеста. Старио започва твърде несръчно да лавира, като успокоява и леви, и десни, че е с тях. На френския военен аташе в София той казва, че виенските документи са фалшификация; пред комуниста Коста Янков декларира, че отказът от подписа му бил тактически ход и че на конгреса на ВМРО ще настоява виенските договорености да се потвърдят. С противоречивото си поведение Тодор Александров губи доверието не само на българското правителство, а и на всички политически сили. Левите го смятат за нелоялен съюзник, а десните – за агент на Коминтерна.

В тази обстановка на 31 август 1924 г. около село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Коментари


1 Аврам Баняджията 12.03.2012 | 19:25
Е от Иван Михайлов е убит, от кой друг? Кой друг има изгода? Кой го замества и избива цялата стара генерация на органицзацията с т.нар ревизионни чети, които приличат на сталински чистки? А последния затрива цялото ВМРО по поръчка на правителствмото. Много е просто, ама в Бг искаме всички да ги слагаме под един знаменател - Патриоти, Герои! А те са се клали като прасета едни-друг!

ТВ програма

Кино

  • Сега Малки истории /п/
  • 12:45 Телепазарен прозорец
  • 13:00 Последният печели...
  • 14:00 Телепазарен прозорец
  • 14:15 Арт дъга детски образователен филм
  • 14:40 Вълкът и седемте козлета 2...
  • 14:45 Господин Тау тв филм /18 епизод/
  • 15:20 Пътешествия: В света на прекрасната...
  • Сега "Комиците и приятели" - комедийно...
  • 13:30 "Златно момче" - сериал, еп.74 /п./
  • 15:00 "Бараж" - сериал, еп.46
  • 16:00 "Скъпа мамо" - сериал, еп.2
  • 17:00 bTV Новините
  • 17:20 "Лице в лице" - публицистично...
  • 18:00 "Стани богат" - телевизионна игра с...
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • Сега "Наследство" (премиера) - сериен...
  • 13:30 "Свободна да избира" (премиера) -...
  • 15:00 "Не ме оставяй" (премиера) - сериен...
  • 16:00 Новините на NOVA
  • 16:10 "Пресечна точка" - публицистично шоу
  • 17:00 "Семейни войни" (нов сезон) -...
  • 18:00 "Сделка или не" (премиера) -...
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.