Надежди за устремно топящата се България! През последните години се увеличават българките, които раждат второ дете. Това обяви доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човекакъм БАН в интервю за "Монитор".
Увеличението е минимално, но все пак е тенденция и се отчита като процес. Данните сочат, че през 2013 г. вторите раждания са били 23 435, а през 2016 г. са 24 185.
"Докато през 90-те години второто раждане се отлагаше, сега се забелязва промяна в това отношение", коментира доц. Димитрова. И допълва, че тенденцията не важи при ражданията на три и повече деца. Този модел у нас остава непопулярен.
Според нея има увеличение и на раждаемостта при жените в по-късна възраст - над 35 години. Това пък се дължало на адаптирането към условията да имаш работа и семейство.
Като цяло учените отчитат нарастване на раждаемостта у нас още през 2003-2004 г., като в периода на кризата 2008-2013 г. се поддържа едно и също ниво.
"Въпреки това данните за последните години показват, че 1,5 е средният брой деца, които българката ражда, което означава, че не само не се възпроизвеждаме като нация, но дори сме в минус. За да има възпроизводство на населението, то в семействата трябва да се раждат най-малко 3 деца.
В Европейския съюз проблемът също е налице, там средният брой на деца в семейство е 1,6.
"Така че ако ги разпределим спрямо останалите страни в ЕС, ще видим, че България е много близо до средното ниво в Европа. Все още обаче това ниво на раждаемост не е достатъчно, за да се преодолее демографският проблем у нас", разяснява изследователката.
Продължава и тенденцията българката да ражда първото си дете на 27 години.
"Възрастта плавно нараства от началото на 90-те години заради процеса на отлагане на ражданията. При нас особеното е, че 22 години е била средната възраст на нашите майки, които по времето на социализма са били в репродуктивна възраст. Ние тръгваме от тази ниска възраст и постепенно за този период от 27 години имаме нарастване на средната възраст за раждане на първо дете", поясни тя.