Новата рубрика на Север.бг "Да научим повече" стартира с малко известни факти около историческата дата - 6 септември 1885 г., когато между Княжество България и Източна Румелия се извършва фактическото обединение. Повече по темата разказва историкът доц. Петко Ст. Петков.
Кои са малко известните факти за Съединението?
Това, което, може би, не се знае много добре, са конкретни подробности, имената на някои герои - най-активните участници в събитията, защото шестосептемврийският акт е подготвян години наред.
Първата идея за съединение се заражда в мига след подписването на Берлинския договор. Особено населението в Южна България, нарeчeна изкуствено Източна Румелия, нито миг не се е съгласявало и примирявало с това си положение, още повече, че това са хората, организирали и извършили Априлското въстание. Съгласно клаузите на Берлинския договор, тази част остава като една провинция с особен статут на османската империя. Така че, ако има нещо неизвестно, то е свързано с предисторията на Съединението.
Не знам дали е известно на читателите, но през 1880 г. е направен първи опит за съединение. Тогава обаче международната обстановка се оказва изключително неблагоприятна и опитът се проваля.
Сигурно малко известен факт е, че Съединението е уредено сравнително непълно. С Топханенския акт от пролетта на 1886 г. българският княз става генерал-губернатор на Източна Румелия и това е общо-взето цялото Съединение в правната област. В Берлинския договор остават много от текстовете, свързани с Източна Румелия: че тя е отделна провинция, че има отделно устройство и отделно управление - така трябва и само българският княз играе ролята на губернатор, който султана би трябвало да назначава през 5 години.
Така че датите 6 и 22 септември, освен по време, са близки и исторически, защото през 1908 г., най-вече 1909 г., когато се признава Независимостта, е довършено Съединението в международно-правен смисъл.
Какво още разказа доц. Петков може да прочете на Север.бг.