Събитията, които наблюдаваме в ДПС, са безпрецедентни. Никога преди това открито не са говорили за фашизъм и неонацизъм в българския парламент. Партията се опитва активно да задейства "закона за скачените съдове" с Патриотичния фронт, като превърне конфликта с тях в централен за политическия живот. Това се казва в месечния анализ на института "Иван Хаджийски".
С фактическия ултиматум към ГЕРБ, че няма да подкрепя никоя тяхна инициатива до оставане на ПФ в управлението, ДПС подтиква Борисов да се самоопредели, но също и му внушава да потърси "голямото разбирателство" с тях за възможни по-сериозни конституционни промени и преконфигурация на българската политика, отбелязват анализаторите.
Фокусът на анализа е върху реформаторските намерения, които се свързват с министрите на РБ и с Ивайло Калфин от АБВ.
"Отново наблюдаваме засилване на говоренето за реформи, включително и от парламентарната трибуна при откриване на новата сесия на парламента. Същевременно за първи път се чуват по-сериозни констатации, че реформите са забавени и не вървят. Здравната реформа е оспорвана сериозно. Пенсионната реформа е белязана от огромната активност на министър Ивайло Калфин. Неговата инициатива е и с най-висока управленска цена – залог за участието на АБВ в управлението. Това я оставя в донякъде висящо положение. Образователната реформа провокира несъгласия между министър Танев и излъчилия го РБ, от една страна, и между министъра и президентството, което излезе с различни от неговите виждания на специално заседание на своя Съвет по образование. Най-сериозен интерес и движение, и то във всички посоки, предизвика съдебната реформа. Многобройните и разнопосочни комбинации във връзка с нея носят белега на импровизация и не внушават убеждението, че мнозинството има ясен план и ясна воля за провеждане на реформата. Антикорупционната стратегия на Меглена Кунева е поредната реформаторска инициатива през април. Тепърва ще наблюдаваме развитието й", гласят изводите в доклада по въпроса.
Проблемът с КТБ се задълбочава, посочват социолозите, като визират казуса с ТВ7, решението за несъстоятелността и обжалването, алтернативната гледна точка на ГЕРБ, атаките срещу Искров, "скритият доклад" до Орешарски, обвиненията на прокуратурата срещу бивш подуправител на БНБ, одитът на Сметната палата, и т.н.
Реформаторският блок е изправен пред два "технологични" проблема, за пореден път застрашаващи единството му. Първият е свързан с (не)възможността за единна регистрация за изборите. Предложението на Меглена Кунева за общи листи на Реформаторския блок маркира предизборен кръстопът и дава силна позиция на ДБГ във вътрешния диалог с ДСБ. Вторият проблем е отношението към евентуални промени в изборното законодателство, засягащи прага за преференция - инструмент от който РБ вече имат горчив опит.
Конгресът на БСП потвърди линията на председателя Миков – и геополитически, и организационно, въпреки несъгласието на част от партийните среди. Чу се най-радикалната лява реторика след времето на Виденов, и най-откровените становища за Русия и САЩ поне оттогава. БСП преутвърди и левия курс на Миков. Всъщност конгресът бе първият голям партиен форум, преминал под ръководството на Миков, доколкото предходните съвместни семинари с ПЕС бяха доминирани от Станишев.
Активизацията на АБВ пък цели да покаже ключовото значение на партията в управленската формула и да я превърне в паралелен център на послания и политики. В същото време разпадането на партийната организация в Пловдив демонстрира разликата между намерения и възможности. Вътрешнопартийният избор в АБВ трябваше да увенчае тази активизация с проява на свежа енергия "отдолу". Той обаче не предизвика очаквания медиен интерес. Вниманието бе фокусирано към въпроса остава ли АБВ във властта. Положителният отговор бе предопределен.
"Атака" изпада във все по-голяма криза, смятат анализаторите на института ."Анти-ДПС, антитурското и антициганско говорене са останали назад в миналото, а и вече са монополизирани от ПФ. Руската карта все по-активно се изземва от БСП. А в ситуация на високо международно напрежение и несигурност, социалната проблематика трудно може да бъде убедително защитена като приоритетна", се казва в доклада. Конгресът на БСП потвърждава левия курс на Миков със засилена лява, проруска и анти САЩ реторика.
"Активизацията на АБВ пък цели да покаже ключовото значение на партията в управленската формула и да я превърне в паралелен център на послания и политики", се обяснява в съкратения вариант на доклада на "Иван Хаджийски", в който този път темата за ГЕРБ и управлението почти не е засегната.
В глобален план последният политически месец изглежда по-скоро преходен, отбелязва докладът.
Липсват изявления на големите световни лидери в духа на "втора студена война", не се водят драматични сражения в Украйна, разсичането на иранския ядрен възел изглежда по-близо от всякога, неизвестно е здравословното състоянието на лидера на Ислямска държава, саудитската атака в Йемен е разколебана. Погрешен обаче би бил изводът за геополитическо разведряване. Ситуацията по-скоро напомня за "затишие пред буря". Международното напрежение се запазва, без да се разраства видимо. Паралелно се движат различни мегапроекти: Трансатлантическа интеграция (преговори по ТТИП САЩ – ЕС); Транстихоокеанско стратегическо партньорство (преговори САЩ – Япония); "Един пояс, един път” (преговори за икономически коридор Китай – Пакистан наред с икономическия коридор Бангладеш – Китай – Индия – Мианмар); БРИКС (Русия пое председателството на групата и подготвя нова среща на върха). Има положителни сигнали за разведряване, но всичките те са поставени под условие. Създава се впечатлението, че големите световни играчи "преброяват" съюзниците си и търсят нови, подчертават анализаторите.
Първата среща на върха Украйна – ЕС след споразумението за асоциация завърши с взаимно разочарование, според признания и от двете страни. Исканията на Киев: европейски миротворци в Донбас; безвизов режим; перспектива за еврочленство след пет години; спешна финансова помощ. Отговорът на ЕС: военна мисия няма да има; безвизовият режим се отлага; нови членове ще се приемат след десет години.
Ключово значение за отношенията ЕС – Русия придобива въпросът за удължаването на санкциите, който ще се решава през юни. Това е и срокът, в който може да се очаква възобновяване на военните действия. Новата война в Украйна продължава да бъде на хоризонта, но цената й става все по-висока и Европа изглежда все по-малко склонна да я заплати.
Геополитическото разделение във все по-голяма степен определя и релсите, по които се движи политическият живот у нас. БСП и "Атака" застанаха твърдо на проруската писта. БСП се обяви категорично против санкциите срещу Русия, АБВ дори предложи референдум за отмяната им. От другата страна са министрите на външните работи и обраната, както и президентът. Борисов прави опити да балансира в някакъв своеобразен негов "германски" вариант (германската позиция по казуса Украйна се стреми към подобни баланси), сочи докладът.