НСИ: 3% процента от българите са били под воден режим

През 2022 година около 3 процента от населението на България е било подложено на воден режим, а загубите във ВиК сектора достигат 853 милиона кубични метра, съобщава Националният статистически институт.

Според данни от публикацията на НСИ "Околна среда 2022", 2,78 процента от българите са изпитали проблеми с водоснабдяването поради сезонни засушавания и недостиг на вода. Най-силно засегнати са били областите Ловеч, където 24,9 процента от населението е останало без вода, следвани от Търговище с 19 процента, Благоевград с 14,8 процента и Перник с 12,9 процента.

Докладът на НСИ обхваща статистически изследвания, свързани с околната среда за периода 2017 - 2022 година, и е достъпен безплатно в електронен формат на официалната им страница.

През 2022 г. общото количество използвана вода в България възлиза на 4,7 милиарда кубични метра, което е с 1,8 процента повече в сравнение с предходната година. Най-голям дял от водопотреблението е за охлаждащи процеси в енергетиката, което представлява 80 процента от цялата използвана вода, и е нараснало с 2,8 процента спрямо 2021 г. Тази вода обикновено се връща обратно във водоизточника след употреба.

Водата, използвана за напояване на земеделски култури през 2022 г., възлиза на 300,6 милиона кубични метра.

Общественото водоснабдяване в България покрива 99,5 процента от населението, а общата дължина на водопроводната мрежа, управлявана от ВиК дружествата, е 77 525 километра. През 2022 година доставената от ВиК вода достига 251 милиона кубични метра, което прави по 103 литра на човек на ден. Най-големите консуматори са домакинствата в София - столицата със средно 125 литра на човек дневно, следвани от Благоевград с 122 литра, Кюстендил със 117 литра и Бургас със 111 литра на ден. Най-ниско е потреблението в областите Сливен и Търговище - по 72 литра на човек дневно, както и в Кърджали с 79 литра на ден.

Загубите във ВиК сектора, включително в напоителните системи, се оценяват на 853 милиона кубични метра през 2022 година.

През същата година, средните водни ресурси на човек в България се оценяват на 11 278 кубични метра, включително дунавските води и външните приточни води. Без тях, тази стойност е значително по-ниска - 1 962 кубични метра. Според Световния доклад за развитието на водите на ООН, страна изпитва "воден стрес", когато годишните водни ресурси на човек паднат под 1 700 кубични метра.

Отпадъци
От 2020 до 2022 година количеството битови отпадъци в страната продължава да расте, като през 2022 г. достигат 3,157 милиона тона. Броят на регистрираните депа за битови отпадъци в страната намалява от 104 през 2017 г. до 71 през 2022 г. Организираното сметосъбиране обхваща почти цялото население - 99,9 процента през 2022 г. Битовите отпадъци на човек от населението достигат 475 кг годишно, с 30 кг повече спрямо 2021 година. В същото време, количеството рециклирани отпадъци също нараства - от 302 000 тона през 2021 г. до 375 000 тона през 2022 година.

Опаковки
Общото количество на опаковките, пуснати на пазара през 2022 г., бележи ръст до 523 000 тона. Основната част от тях са пластмасови, хартиени и картонени опаковки, които съставляват около 54 процента от общото количество за периода 2018 - 2022 г. През 2022 г. пластмасовите опаковки са с 2 процента по-малко спрямо предходната година, а тези от хартия и картон също намаляват с 2 процента. В същото време, стъклените опаковки бележат увеличение с 11 процента, достигайки 104 000 тона.

Нива на шум
През 2022 година в страната са измервани шумови нива на 749 пункта в 36 населени места. Най-честите превишения на допустимите нива на шум са отчетени в София, Пловдив, Бургас,  Русе, Стара Загора и Кюстендил. Забелязва се устойчива тенденция на липса на пунктове с регистрирани стойности на шумовите нива в най-високите диапазони от 78 до 82 децибела и над 82 децибела.

Екологични данъци
Общите приходи от екологични данъци в държавния бюджет през 2022 година възлизат на 8,009 милиарда лева, което представлява увеличение с 289 процента спрямо 2011 г. Най-голям дял от тези приходи идва от енергийните данъци - 7,546 милиарда лева, което е с 292 процента повече от 2011 г. Основната част от екологичните данъци през 2022 г. са платени от бизнеса - 6,727 милиарда лева, или 84 процента от общите приходи. Секторът на услугите е най-големият платец с 4,271 милиарда лева, следван от индустрията с 2,324 милиарда лева и селското, горското и рибното стопанство с 132 милиона лева. Домакинствата са допринесли с 1,153 милиарда лева, или 14,4 процента от приходите от екологични данъци.

Инвестиции и текущи разходи
Екологичните разходи (инвестиции и текущи разходи) за периода 2017 - 2021 година варират между 2 и 2,6 милиарда лева. Текущите разходи представляват значителна част от общите разходи - между 73,3 и 76,2 процента. Най-голяма част от разходите се насочва към управлението на отпадъците и пречистването на отпадъчни води.