НСИ: Над 1.3 милиона българи оцеляват в бедност

Близо 1.4 милиона българи, или над една пета от населението на страната, са живели под прага на бедност през 2025 година, съобщават от БНР на база най-новите годишни данни на Националния статистически институт (НСИ). Официалната линия на бедност за страната е достигнала 866.67 лева средно на месец за член на домакинство, което представлява сериозен ръст от 13.5% спрямо предходната година. Въпреки че относителният дял на бедното население бележи лек спад от 0.5 процентни пункта, финансовата пропаст между отделните региони се задълбочава.

Социални плащания и регионални контрасти
Ако в доходите на домакинствата не се включват социалните плащания (обезщетения, детски и социални помощи), а се запазят само пенсиите, равнището на бедност скача от 21.2% до 29.0%. В случай че от уравнението отпаднат и самите пенсии, бедните в страната стават 45.4%.

Допълнителните данни от НСИ показват драстични разлики в стандарта на живот по места. Област Русе се нарежда на трето място в страната по най-висока линия на бедност с 904 лева. Преди нея са единствено София-град с 1304 лева и Варна с 977 лева. На обратния полюс се намират областите Силистра и Видин, където прагът е съответно 580 и 664 лева.

Цветан Цветков: "За област Видин 51.4% са бедните преди социалните трансфери, тоест доходите при изключването на пенсии, социални плащания и всички други помощи. Този показател за страната е 45.4%. В сравнение с предходната 2023 година, линията на бедност в област Видин нараства с 26.8%."

Образованието като финансов щит
Икономическата активност и образованието остават ключови фактори за спасение от бедността. Данните категорично показват, че над половината (55.1%) от пълнолетните българи под прага на бедност са безработни. При работещите също има сериозни рискове, като най-уязвими са наетите на непълно работно време – при тях рискът от изпадане в бедност е три пъти по-висок в сравнение с работещите на пълен щат.

Стойне Василев: "Линията на бедност е направена на базата на основните стоки и услуги, които е добре да употребява едно домакинство. Това, което аз забелязвам е, че при хората с висше или средно образование този процент е минимален. Образованието играе много голяма роля върху това ние да не сме бедни."

Статистиката подкрепя тези думи – близо половината (47.2%) от работещите бедни са с начално или без никакво образование. С нарастване на образователното равнище рискът пада драстично, като едва 4.3% от висшистите в страната попадат в тази категория.

Заплатата за издръжка гони нови върхове
На фона на статистиката от НСИ, актуалният анализ на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от края на април чертае още по-тревожна картина за покупателната способност на населението.

КНСБ: "След приспадане на данъците и осигуровките за първото тримесечие на годината са нужни 818 евро чист доход за издръжката на живота на един работещ, който живее сам."

Сумата за издръжка на тричленно семейство (двама възрастни и едно дете) вече достига 1473 евро на месец. Спрямо март миналата година, средствата за самостоятелен човек нарастват с 40 евро, а за семейство – със 73 евро. Синдикатът отчита, че над 1.5 милиона работещи у нас се осигуряват на доход, който е под необходимата заплата за нормална издръжка.

Местни жители в по-малките населени места споделят, че инфлацията сериозно стопява бюджетите им. "Трудно е да се справя с непредвидени харчове. Всичко поскъпна от началото на годината - беше левче, сега е евро," коментира пенсионерка от Видин, обобщавайки реалността зад статистическите цифри.