На Атанасовден „зимата си съблича кожуха“

Днес Православната църква почита паметта на свети Атанасий Велики

Християнският празник е наричан от народа Атанасовден. Атанасий е роден през 295 г. в столицата на Египет Александрия. На 23 години той участва във Вселенския събор в Никея, а по-късно става Александрийски архиепископ.

Прозвището Велик Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог-Отец и Бог-Син. Затова Александрийският епископ е наречен баща на православието. В народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете.

Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен и като Среди зима или денят, в който "зимата си съблича кожуха". Атанасовден се почита, както и Антоновден, като празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, а заедно с това и като празник за омилостивяване на чумата и шарката.

За тази цел се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден - не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвят с ориз, и се раздават на съседи и близки против болести.

Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят и играят хора.

На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.