Над 11 000 нелегални бежанци задържани в страната от началото на годината

Над 11 хиляди души. Това е броят на задържаните във вътрешността на страната бежанци от началото на 2022 година до края на ноември, сочат данните на Министерството на вътрешните работи (МВР). Това са хора, голяма част от които са успели да влязат нелегално в страната и са спрени след граничната зона в България, обикновено по пътя им към други държави. Числото, която вероятно не отразява в най-пълен мащаб ситуацията с тази бежанска вълна, е достатъчно показателно за натиска, на който е подложена страната.

Официални подробни данни за това колко точно бежанци успяват да преминат през границите на страната, без да бъдат регистрирани, няма.

За цялата 2021 г. тези опити са били 40 000 (тези данни не са публикувани на страницата на ведомството, където се помества миграционната статистика, а също бяха съобщени от служебния вътрешен министър пред парламента).

Според данните от миграционната статистика на МВР на вход - при опит да влязат от началото на годината до 27 ноември - са задържани 2188 граждани на трети страни. Това е с 67.3% увеличение спрямо същия период на 2021 г., когато са задържани 1308 граждани, отчитат от МВР.

На изход, т.е. при опит да излязат, от началото на годината са задържани 4224 души, от които малко повече от половината (2286) не са били регистрирани от българските власти преди, т.е. са успели да влязат в страната нелегално.

Прави впечатление, че задържаните при опит да влязат са предимно от Сирия, следвани от хора от Афганистан. Докато при спрените на изход преобладават тези от Афганистан за сметка на хората от Сирия. Обяснението за тази тенденция е, че голяма част от сирийците се опитват да останат в страната, докато афганистанците преминават през България транзит по пътя си към други държави.

Няма официални данни и какво е станало със задържаните 11 хиляди души във вътрешността - дали са били настанени в центрове, върнати в други държави или са оставени да напуснат страната през Сърбия или Румъния.

Официални данни и за това колко физически "отблъсквания" (да бъдат върнати през границата) на бягащи от война бежанци осъществява българската полиция също няма. По данни на "Хюман райтс уоч" от май месец българските полицаи бият, ограбват, събличат и използват полицейски кучета, за да нападат афганистанци и други търсещи убежище хора, след което ги изтласкват обратно в Турция без официално интервю или процедура за предоставяне на убежище. Изводите им са базирани на разследване и интервюта с потърпевши.

В доклада на организацията се цитират данни, че през 2021 г. в България са били отблъснати над 44 хил. души, а през 2020 г. - над 15 хил. души. Коментар от МВР по тази информация няма. Досега от вътрешното ведомство не са признавали за насилие на полицаи спрямо търсещи закрила.

Но министър Демерджиев коментира преди дни, че "турската страна на двустранни срещи в началото на моя мандат ме помоли да обезпеча хуманно отношение към мигрантите, които се опитват да преминат границата. Вследствие на действията, които предприехме да са изключително внимателни в тези случаи, Турция няколко поредни срещи прави ясни индикации, че има промяна, усеща тази промяна, разбира и я цени положително." Той твърди, че мигрантите са станали и по-агресивни.

Въпросът стана отново актуален заради международното журналистическо разследване, включващо осем медии (в България - "Свободна Европа"), което показа как в началото на октомври 19-годишен сириец е прострелян в близост до българско-турската граница и ограда, като разследването твърди, че изстрелът е дошъл от българската страна. МВР отрича това, а прокуратурата също не е намерила данни за потвърждение на тази версия.

Според неправителствени организации, които работят в района на границата с Турция, към полицаите има устно разпореждане да отблъскват мигрантите и да ги връщат обратно в Турция. Подобни твърдения изказват и двама потърпевши, интервюирани в международното журналистическо разследване.

Къде е проблемът?

Отговорът на въпроса защо толкова много хора успяват да влязат в страната нелегално не може да бъде кратък или еднозначен. От една страна, няма как българската полиция да спре абсолютно всеки, който с помощта на трафиканти успява да премине границата, от друга - т.нар. възпиращо съоръжение, известно още като ограда, не улеснява допълнително служителите на реда. По оценки на експерти то не е в добро състояние, освен това поддръжката му е скъпа и неефективна и има дискусия дали изпълнява задачите, за които беше изградено.

Същевременно издигането на ограда пред хора, които бягат от конфликт и търсят закрила, е спорно от правозащитна гледна точка.

Не на последно място фактор са и каналджиите, които са изключително изобретателни, а и дори и служебния вътрешен министър Иван Демерджиев призна преди време, че в трафик има замесени и полицаи. Няма данни обаче как МВР се опитва да се справи това. Самото ръководство на вътрешното ведомство в лицето на главния секретар на няколко пъти настоява за промяна в законодателството и увеличаване на присъдите за каналджии.

Темата за това как България охранява границите си и доколко допуска през тях да преминат нелегално хора, бягащи от различни конфликти по света, се използва като аргумент срещу приемането на страната в Шенген. Въпросът беше повдигнат основно от двете държави, които се обявиха против влизането на България в зоната за придвижване без граничен контрол - Нидерландия и Австрия.

Австрийският канцлер Карл Нехамер заяви в Загреб в средата на ноември, че България и Румъния имат проблеми с охраната на границите си и че две трети от нелегалните мигранти в Австрия "са преминали транзитно през страни като Румъния, България и Унгария, без да бъдат регистрирани от тамошните органи за сигурност". Нидерландия, която от години налага вето на членството на България заради проблеми с корупцията и върховенството на закона, заговори и за проблеми с охраната по границата.

В Австрия има около 100 хил. установени мигранти, като тезата на кабинета е, че около 75 хил. не са били регистрирани, преди да стигнат до страната, и това означава, че България ги е пропуснала. Но не се поставя въпросът защо те не са били регистрирани в Унгария например, която е следващата страна, членка от Европейския съюз, след България по т.нар. мигрантски маршрут.

Може ли данните за мигрантския натиск да бъдат аргумент срещу Шенген

"Решението на Нидерландия (и евентуално Австрия) да не подкрепят приемането на България в Шенген едва ли има нещо общо с охраната на границата или някаква загриженост за върховенството на закона в страната ни", казва пред "Медиапул" бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев.

Според него в противен случай би трябвало да мислим, че останалите 23 страни членки и европейските институции ни пускат в Шенген, защото смятат, че у нас проблем по отношение границите и корупцията няма, а всички знаем, че това не е така.

"И за двата проблема през последните няколко години бяха създадени съответните европейски механизми, за да се гарантира сигурността на ЕС. Нидерландия и Австрия нямат доверие в тези механизми. Тяхната общественост едва ли знае за съществуването им. Това позволява тамошните политици лесно да заемат позиция, за да си гарантират политическо спокойствие и да не назоват истинските причини за своите позиции. Причините за позициите на Нидерландия и Австрия са чисто вътрешнополитически и доста сходни. И в двете страни приемането на България и Румъния е тема, която лесно би могла да бъде експлоатирана от политически опоненти на управляващите, защото има отдавна натрупани предубеждения към българи и румънци, към мигрантите въобще и най-вече тези от Източна Европа и Балканите", коментира още Филип Гунев.

В последните седмици стана известно, че в австрийското правителство има разнобой дали страната да бъде блокирана или не. Във вторник, 6 декември, се разбра, че Австрия ще е против приемането на България и Румъния в Шенген. Освен това правителството не приема и алтернативен вариант двете страни да бъдат допуснати през лятото на 2023 г. - след покриването на определени условия - в зоната за пътуване без гранични проверки.

Правителството на Нидерландия реши в петък (2 декември), че ще приеме Румъния и Хърватия да се присъединят към шенгенското пространство, така че техните граждани да могат да пътуват свободно в тази зона, но ще блокира влизането на България.

Според служебния вътрешен министър Иван Демерджиев има все още шанс холандското правителство да се вслушва в аргументите за присъединяването на страната и да ги вземе предвид при окончателното си решение. "От Хага искат да видят ясни ангажименти на страната ни по отношение на антикорупционното законодателство, както и реалното прилагане на върховенството на закона. Разговарях с представители на ръководството на Народното събрание и ги призовах да включат тези закони в дневния си ред за разглеждане и приемане. Разчитам на подкрепа", каза още Демерджиев в интервю за "Капитал".

Източник: Дневник