Случаите на училищен тормоз у нас всяка година са средно около 250 000, показват данните. Със справянето от последиците пък са ангажирани едва 400 специалисти по психология. Какво обаче може да се направи по този въпрос.
Експертите подчертават, че хлапетата рядко споделят с възрастните, когато са жертви. Ето защо трябва да се работи в посока превенция чрез система за ранно предупреждение, обясни психологът Панайот Рандев пред Дарик. Така ще бъде представена на учителите на семинари съвместно с регионалните инспекторати в следващите дни.
Според Рандев психолозите не трябва да са погребални агенти и да влизат в училищата след като са се случили такива инциденти. Особено важно е да не се върви след събитията, както обикновено се получава. Трябва да се вземат мерки да се открият децата, склонни към това да бъдат по-импулсивни или пък затворени в себе си.
"В децата има необуздана енергия, която има начин да се канализира. Ако училището не създаде такъв механизъм за овладяване, няма как да очовечим децата и те да се държат по един социално приемлив начин", коментира специалистът.