Необразовани млади роми искат да се върнат по чиновете

Министерският съвет прие административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020. Той отчита напредъка по изпълнението на стратегията, както и на общинските планове за действие за миналата година. От информацията, предоставена от отговорните институции, се открояват направените важни стъпки по отношение на задържането и връщането на учениците в училище и съответно – увеличаването на дела на ромските деца, обхванати в детски градини и предучилищни групи.

Напредък има и в усилията за изучаване на български език от децата, за които той не е майчин. Отчетено е и мотивирането на младежите до 24 г. с основно и по-ниско образование и без работа да продължат обучението си в различни форми или да започнат работа. В сферата на здравеопазването продължава работата за по-пълен обхват на населението със задължителни имунизации с координираните усилия на личните лекари, здравните медиатори, специалистите от регионалните здравни инспекции и общинските администрации.

В доклада е посочена необходимост от разработването на комплексни мерки и прилагането на интегриран подход за реализиране на целите на стратегията, дългосрочно планиране и систематичен мониторинг. Отбелязва се, че е разработена система за мониторинг, оценка и контрол за изпълнение на стратегията. След въвеждането й в експлоатация, събираните данни ще бъдат анализирани и предоставяни на органите на изпълнителната власт. Целта е те да бъдат интегрирани в политически решения и да бъдат вземани предвид при разработване, актуализиране, изпълнение на стратегически и програмни документи, които се отнасят към интеграцията на ромите.

Според изводите, основните предизвикателства са свързани с постигането на положителни нагласи и подкрепата на обществото към политиките за интеграция на уязвими групи и групи в неравностойно положение. Посочва се, че участието на всички заинтересовани страни, включително медии и местни структури на гражданското общество, е от съществено значение за преодоляване на все още съществуващи дискриминационни нагласи и прояви.