Нивото на река Дунав при Русе се повиши до 80 сантиметра, но остава далеч от критичната граница

Нивото на река Дунав при Русе се повиши до 80 сантиметра, но остава далеч от критичната граница

Въпреки наводненията в Будапеща, българският участък на река Дунав не е застрашен от преливане. Данните на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав (ИАППД) показват, че водното ниво при Русе се е покачило до 80 сантиметра, което е значително под критичната граница от 9 метра, информира Русе Медиа.

Инженер Ивелин Занев, изпълнителен директор на ИАППД, обясни спецификата на реката в различните ѝ участъци: "В горното и в средното сечение спецификата на реката е, че там бреговете са доста по-тесни. За сравнение можем само да кажем, че ако в австрийския участък средно сечението между двата бряга е около 400 метра, тук, в нашия участък, имаме райони, където разстоянието между българския и румънския бряг е до километър, километър и 200 метра, което предполага възможности за поемане на по-големи водни количества".

По протежението на река Дунав в Северна България са разположени 19 хидрометрични станции, които осъществяват постоянен мониторинг на водното ниво. Измерванията се извършват на всеки 15 минути, а информацията се предава своевременно на областните управители, службите за пожарна безопасност и защита на населението, както и на всички други заинтересовани институции.

Историческите данни показват, че най-високото регистрирано ниво на река Дунав при Русе е било през април 2006 година, когато водата е достигнала 9,12 метра. Това остава рекордна стойност от началото на воденето на статистика за региона.

Важна роля в превенцията на наводнения по българо-румънския участък на реката играят и шлюзовете "Железни врата" в Сърбия. Те спомагат за регулирането на водния поток и намаляват риска от внезапни покачвания на нивото в долното течение на Дунав.

Въпреки сравнително ниското ниво на реката в момента, експертите от ИАППД продължават да следят внимателно ситуацията и да анализират данните от хидрометричните станции. Това позволява бързо реагиране при евентуална промяна в обстановката и навременно информиране на отговорните институции и населението в крайдунавските райони.