Образование в чужбина се търси вече целенасочено

В края на миналата седмица за шести пореден път се състоя изложението "Образование без граници", където своите програми презентират традиционно присъстващите на българския пазар учебни заведения от Германия, Великобритания, Австрия, Хърватия, Холандия, Дания, Естония, Япония и САЩ. За първи път обаче се представиха учебни заведения от Австралия, Румъния и Индия.

По-малко на брой са били посетителите на изложението тази година. От организаторите от "Бери груп" отчитат около 5 000 регистрации за трите дни на изложението. Въпреки намалелия поток, организаторите посочват, че самото търсене е било обаче качествено.

"Идваха хора предварително подготвени, знаещи какво търсят и предварително ориентирани. И не обикалят залата разнопосочно, а се насочват директно към определен павилион – на Германия или на Испания, или на Дания", обяснява Зорница Андреева, представител на "Бери груп" 

Нейните наблюдения са, че целевата група вече се различава в сравнение с миналите години - "това бяха хора, които знаят къде да отидат, защото знаят какво търсят".

Търсенето по специалности съвпада с търсенето по държави. Например се търсят техническите специалности за Германия и Австрия, немскоговорящите. Търсени специалности са и бизнес, но там насочено вече предимно към държави, където водещ език е английският. Като за първи път изключително голям интерес е събрал щандът на Австралия. Това е нещо ново в България, а и за обучение в Сидни са се давали много възможности, включително и томбола.

На презентацията им не достигнаха местата за сядане в залата, разказва Зорница Андреева.

Като интересен факт тя открои мнение на представителите от Канада, които са били учудени от възрастта на кандидатите за магистърски програми. В чужбина е прието магистратура да се записва след няколко години трудов стаж след бакалавърската степен, след като вече има ориентация, някаква реализация и целенасоченост. У нас все още продължава практиката веднага и още в една ранна възраст да се записва магистратура – опит, който не винаги се оказва успешен.

Японският щанд също е бил много посетен, но там се е предлагало езиково обучение, след което може да се кандидатства в университетите. За това обаче са нужни повече финансови средства, за да може да се преодолее езиковата бариера. След месеци езиково обучение за избралите Япония се откриват сериозни възможности, тъй като се предлагат добри възможности за стипендии.

Таксите все още представляват пречка, затова и много българи се насочват към тези държави, които предлагат безплатно обучение и стипендии. Това са дестинации като Швеция, Германия, Австрия, Словения. Има и група хора, които търсят определени елитни учебни заведения и са предварително подготвени да направят инвестицията. Много хора обаче не си правят сметката, че макар и безплатно, обучението струва пари – това са разходи по ежедневните нужди – квартира, транспорт, храна и здраве. Затова и в проспекта на "Бери груп", който получават всички посетители, такива неща са посочени. На самото изложение представителите на университетите също са разяснявали такива подробности, тъй като те са важни за успешната адаптация на студента.

Според оценката на Зорница Андреева все по-често родители идват, за да вземат решение дали да инвестират в средно образование. Иначе като цяло времето, в което трябва едно семейство – родители и ученици – трябва да се ориентират, да преценят и да изберат е времето 9-10 клас. То е необходимо, за да може да се вземат съответните сертификати по език, а времето на 12-ти клас е само за подготовка на документите.

Според наблюденията на Зорница Андреева освен това всичко трябва да е предварително подготвено, тъй като в последните седмици на самото кандидатстване и без това е много инфарктно покрай цялата подготовка на превеждане и легализация на дипломите през Министерство на образованието.

Изложителите са доволни от нивото на българските студенти – като образователно ниво, владеене на език и много логично мислене. Българските студенти са и много амбициозни в очите на чуждите преподаватели.

И тази година на изложението имаше български изложители, макар и малко. Именно към това ще се опитат да се насочат от "Бери груп" за следващите издания. Целта е да има по-сериозно представяне на български учебни заведения, за да може да се осъществи контакт с чуждите. Това и очакват много от гостите на изложението, а Зорница Андреева обяснява, че по този начин може да се постигне своеобразна сверка на часовниците. Това ще бъде и начин българските университети да се отворят и да разнообразят програмите си, включително и стажантските.

"На този етап колкото и да се опитваме да обясним на българските университети, че е важно тяхното присъствие на подобно изложение, дори и само да мине техен представител през тези три дни, те все още са малко по-тромави. Може би и разчитат предимно на български студенти. Но то в залата са и българските кандидат студенти", посочва Андреева.