Обществените тоалетни в България – мит и легенда?

В столицата все повече хора се стремят към здравословния начин на живот и предпочитат да се движат. А какво по-добро в това отношение от разходките. Дали става въпрос за почивка, или за работа, но все повече хора предпочитат да "пропуснат" градския транспорт или да избегнат висенето с часове по задръстванията.

Особено през лятото тази тенденция все повече се засилва. С избора да се разходим пеша из столицата обаче се изправяме пред един непредвиден проблем. Първо, отнема ни повече време да стигнем от точка А до точка Б, и второ, ако ни се доходи до тоалетна, изниква въпросът "Къде".

Оказва се, че в София има едва около 10 обществени тоалетни, съобщава в. "Монитор". WC-та за спешни нужди има в Южния парк, пред "Пирогов”, пред Халите, както и в някои подлези. В Докторската градинка и на жп гарата в момента се ремонтират. Като спасителен вариант общината поставя химически нужници в парковете.

Така на практика се налага човек или да стиска, или да се облекчи в храсти и градинки. Масова практика е хората да тичат до близки заведения, но пък в голяма част от техните тоалетни се влиза с код.

Приватизацията на WC-тата в София започна през 2002 г. с идеята новите собственици на обектите да ги направят достъпни за хора с увреждания и да подобрят поддръжката им. В резултат 18 от общинските нужници са продадени на частни фирми, но вместо да се модернизират, повече от половината от тях са затворени.

Повечето от инвеститорите са се надявали, че на мястото на тоалетните в градинките ще могат да се направят търговски обекти. Новите собственици са планирали да направят там фризьорски салони, ателиета за химическо чистене и дори кафенета. В същото време в одобрените при продажбата архитектурни проекти се забранява промяна на дейността. Въпреки приватизационните условия в някои от обектите се появява магазин за дрехи, върху покрива на друг се издига талашитена барака кафене.

Макар че главният архитект на столицата Петър Диков обеща да изготви схемата за разполагане на 40 обществените тоалетни. Те трябваше да бъдат разположени на по-големи публични пространства, а не на улици и булеварди. Граждани обаче се възпротивиха на изграждането им в близост до домове и търговски обекти заради очаквана мръсотия и лоша миризма. Ето защо на столичния бул. "Витоша” няма да има обществени тоалетни, каквито бяха предвидени.

Не по-различна е ситуацията във Варна. Подобно на София се пада по едно WC на 100 000 души. Независимо че Морската градина във Варна е едно от най-оживените места, предпочитано за разходка и развлечение, един от най-сериозните проблеми там остава липсата на достатъчен брой тоалетни. Оказва се, че в градината има няколко химически, които обаче или не функционират, или са в изключително лошо хигиенно състояние. Не са редки случаите, когато разхождащите се, подгонени от физиологичните си нужди, прибягват до храстите за облекчение. Други пък използват тоалетните в заведенията или хотелите, намиращи се в самата Морска градина, като чинно си плащат по левче такса за санитарното помещение.

Не са редки и случаите, когато за облекчаване се използват и подлезите, което осезаемо личи по миризмата в тях, особено през лятото. Обществена поръчка за около 50 мобилни тоалетни и тяхната поддръжка пусна община Варна тази година, но на два пъти процедурата се проваляше. Договорът с фирмата изпълнител ще бъде за една година, като реализацията трябваше да започне от 15 май, но се проточи във времето. Наемът на кабинките ще струва на местната хазна 55 000 лева без ДДС. Освен доставка на мобилните тоалетни, поръчката покрива и тяхното сервизно обслужване.

Двете обществените тоалетни на Кюстендил пък са в ужасно състояние и това възмущава най-вече гостите на града. Местните избягват да ги ползват и притичват до близки и познати.

В Благоевград пък няма обществени тоалетни. Три вече са в историята и са разрушени като опасни, тъй като не се поддържаха и бяха в ужасно състояние.