Оксфорд или Сорбоната? У нас това може и нищо да не означава

Много месеци и значителни суми са необходими на българските студенти, за да се признаят в родината им дипломите им за завършено образование в други страни членки на Европейския съюз (ЕС).

Тежката процедура и неоснователно многото стъпки привлякоха вниманието на Европейската комисия (ЕК), която, по информация на EurActiv, може да предприеме правни действия по въпроса.

От ЕК казват, че обмислят наказателна процедура, ако се стигне до извода, че държави членки възпрепятстват признаване на дипломи, издадени в други държави членки, с което се пречи на студенти да упражняват правото си на свободни движение.

iNews припомня, че неведнъж българи, завършили в чужбина, са се оплаквали, че процедурите по признаване на дипломата им у нас, са тромави и тежки, като понякога се губят шансовете за започване на желаната работа заради административните пречки около документацията.

Във Facebook дори има създадена страница, наречена "За признаването на дипломите от ЕС в България", в която се описват абсурдите, с които се сблъскват завършилите студенти.

Много от тях са изпращали писма, в които разказват за неволите си, до еврокомисаря, отговарящ за образованието - Андрула Василиу, както и до други официални лица в ЕС, пише EurActiv.

Според писмата дипломиралите се в Общността българи често похабяват повече от година, за да получат признаване на дипломите си в България.

Един от проблемите е, че повечето западни университети издават сертификат за завършено обучение, а самата диплома се получава няколко месеца по-късно. В България в процедурата по легализиране се взима предвид само официалната диплома.

Освен това у нас се изисква академична справка за броя на часовете на обучение по всеки един предмет. Преди да приемат документите за легализацията, българските власти изискват нотариално заверен сертификат от страната на обучение или апостил, легализиран превод, сертифициран във външното министерство на чуждата страна.

Получаването на тези документи често отнема три месеца. Цената пък е между 200 и 250 евро.

След това документите влизат в специална 13-членна комисия, която взима решенията за валидиране или не на издадените в чужбина дипломи. Сесиите ѝ се провеждат през различни интервали от време, като според потърпевши е вероятно чакането на решение да продължи още три месеца (комисията няма краен срок за произнасяне).

От българското образователно министерство казват, че са подобрили конкретно този процес, като решенията вече ще се взимат за максимум два месеца след подаване на заявление.

Легална ли е Сорбоната във Франция?

Това е един от абсурдните въпроси, на които наскоро завършила студентка е трябвало да дава отговор, за да получи признаване на дипломата си у нас.

Изискано ѝ е било да предостави сертификат за това, че този университет, един от най-старите в света, е признат от Френската държава.

При друг случай завършил студент се удивил, когато му поискали резюме на български език от 20 страници на дипломната му работа за защита на докторска степен в известен британски университет, за да може комисията да се увери в научната ѝ стойност.

Според говорителя на еврокомисар Василиу признаването на дипломите от друга страна членка си е вътрешен въпрос на отделните държави, както и таксите, които те решават да налагат за целта.

До процедура срещу България обаче може да се стигне, ако стане ясно, че административните изисквания и таксите не са оправдани, а завършилите студенти едва ли не се наказват за това, че са избрали да получат висшето си образование в чужбина, а след това са взели решение да се върнат у дома.