Отбелязваме 134 години от освобождението на Пловдив

Днес отбелязваме 134-годишнината от освобождението на Пловдив от турско робство. Годишнината бе отбелязана с тържествено поклонение пред мемориалния комплекс на капитан Бураго край Пловдив.

Заупокойна молитва в памет на загиналите в освободителните борби отстлужи Пловдивският митрополит Николай. В програмата с почетен строй участваха и членове на дружество "Традиция".

Битката при Пловдив по време на Руско-турската война (1877-1878) е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин след превземането на София и поражението при Шейново.

Разположение на силите 

В началото на януари 1878 г. Западния руски отряд, състоящ се от 71 000 войници и 318 оръдия и командван от генерал Йосиф Гурко, излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия, обединени в нова групировка с командар Сюлейман паша и евентуално да бъдат унищожени.

След като руските войски печелят голямата победа при Шипка - Шейново и военните действия се пренасят на юг от Стара планина, османският военачалник Осман паша се оттегля с частите си към Пловдив.

Действия на 14-16 януари 

На 14 януари руските сили излизат от Пазарджик. Според разузнавателни сведения, доставени от българи, войската на Сюлейман паша отстъпва по две направления: Пазарджик -Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 15 януари една от колоните преминава р. Марица през брод до с. Оризари, а едновремено кавалерийска част по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита.

Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района на селата Първенец и Брестник. В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. "Остромила" са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби.

Кавалерийската част успява да премине р. Марица по моста до Кемера за с. Катуница. Други две колони руски войници настигат османския ариегард при с. Цалапица и с. Първенец.

II-и Драгунски ескадрон (63 драгунир, с командир капитан Александър Бураго) от Лейбгвардейския Драгунски полк е изпратен на разузнавателна мисия и драгуните влизат в града, като форсират р. Марица на 10 км западно от града. Бураго научава от тукашните българи в кв. "Кършиака", че в града има повече от 1 000 низами и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха в турските редици, прераснала в паника и изоставяне на позициите, като решават да запалят Пловдив и да отстъпят. Виждайки объркването на турците, кап. Бураго и малкият му ескадрон атакува и увлича руските сили. Превземат кв. "Мараша", хълма Бунарджика и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за завземането на Пловдив. 

Сутринта на 16 януари в града влиза ген. Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района на Дермендере-Караагач-Белащица. Групировката на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.

В памет на битката при Пловдив, на мястото, където първите драгуни преминават Марица, през 1970 г. е изграден "Пътен символ на Пловдив и мемориална композиция за прослава подвига на кап. Бураго за Освобождението на града".