Отидоха ли абитуриентите на "Кино"?

Живот като на кино, но наяве "борба за хлеб, мечти неясни; и вечер – тесното легло, в което неусетно гаснем...". Драматичната разлика между измамната сладост на човешкото битие на големия екран и жестоката реалност ще тормозят зрелостниците днес. Хиляди абитуриенти се явиха днес на матурата по литература, като една от най-тежките им задачи ще бъде да създадат аргументатитвен текст по стихотворението на Никола Вапцаров "Кино".  

Освен потенето върху лириката на големия български поет завършващите ще се потят над още 39 въпроса. Ако са внимавали в клас и са учили прилежно, абитуриентите ще получат 70 точки. Това ще се случи, ако отговорят правилно на всички 40 задачи. Сред тях ще има такива с едно от 4 възможни решения, както и с отворен отговор. 

Вариантът на зрелостния изпит беше изтеглен в 8 часа днес. Тестът беше генериран от компютър от 11 милиона възможни комбинации, уточнява БНР. 

Образователният министър Анелия Клисарова създаде прецедент, като за първи път тя утвърди скалата за матурите, по която точките се преобразуват в оценки днес, а не както в предишни години, след като писмените работи са вече проверени.  

За трета поредна година препитването се провежда на една и съща дата. 

"Човешка драма" под формата на изпит ще преживеят днес и седмокласниците, които след броени минути ще се явят на националното външно оценяване. В 10:00 учениците ще започнат да отговарят на тест от 25 въпроса, с които трябва да се справят за 1 астрономически час. 

Вторият модул е за кандидат-гимназистите. Учениците ще пишат преразказ върху непознат текст от името на герой в рамките на 90 минути. Тази част от изпита носи максимално 35 точки. Децата трябва да пишат със син химикал. Учениците трябва да се явят най-късно 15 минути преди началото на съответните изпити, като носят служебни бележки за допускане и документ за самоличност.

Вижте стихотворението на Вапцаров, върху което ще мъдрят текст зрелостниците: 

КИНО Отвънка беше шум и светеха реклами. В афиша пишеше: "Една човешка драма." Отвънка беше шум и конника на Крум се потеше от стискане в дланта ми. И стана тъмно. В белия квадрат лъва на "Метро" сънно се прозина. И изведнъж – шосе, след туй гора и в дъното небе – просторно, синьо. И на шосето, точно на завой, се срещат две луксозни лимузини. Това е нашия герой и нашта героиня. След удара излиза джентълмен и взема във ръцете си чилични като перце примрялото момиче. Отваря си очите – те горят, премрежват се и гледат небосвода, Да видиш ти какво момиче, брат – като жребица от разплодник!... В дърветата – разбира се, славей. Ръми над тях спокойно синината. Примамлива и мека зеленей оттатък шанците тревата. Един размазан Джон целува страстно Грета. По устните му – сладостна лига...         С т и г а ! Къде е тъка нашата съдба? Къде е драмата? Къде съм аз? Кажете! В гърдите ни опрян е за стрелба на времето барутно пистолета. Та можем ли да любим и скърбим с наивната ви лековерност? Гърдите ни са пълни с дим, а дробовете ни – с каверни. Така ли срещаме на път любимите си с лимузини? – Изгрява любовта ни в труд – сред дим, сред сажди и машини. И после... Сивия живот, борба за хлеб, мечти неясни; и вечер – тесното легло, в което неусетно гаснем... Това е то. Това е драмата. Станалото – е измама.