Очаквано, президентското вето не издържа, промените в Изборния кодекс остават

Депутатите отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху текстовете от Изборния кодекс и окончателно одобриха смесеното гласуване на избори, предаде репортер на БГНЕС.

Със 124 гласа "за" и 89 "против" парламентът реши окончателно – в секциите с над 300 избиратели ще има възможност за гласуване и на машина, и с традиционната хартиена бюлетина, а всеки гласоподавател сам ще избира как да упражни правото си на вот. Според президента обаче ръчното броене на резултатите от машинното гласуване на практика го обезсмисля, създавайки предпоставки за компрометиране на изборния процес.

Според председателя на парламента Цвета Караянчева комбинирането на техническите устройства за гласуване с хартиена бюлетина е по искане на избирателите, защото много от тях се смущават да гласуват само на машина. Караянчева дори заяви, че подобни призива са отправени до ГЕРБ и от симпатизанти на БСП. "Вразумете ги тези нашите, защото ние не искаме машини. Това, което те ни предлагат, нас ни притеснява", цитира ги Караянчева от парламентарната трибуна.

Настояването на опозицията страната ни да премине изцяло към машинен вот Караянчева определи като "поредната мантра", както и като "оправдание за бъдещата им загуба на изборите".

Лидерът на БСП Корнелия Нинова отправи остри критики към управляващите, че в самите промени в изборното законодателство те залагат предпоставките за нарушения в него, изкривявайки волята на суверена. "Изборите в България се фалшифицират и манипулират", категорична бе тя, хвърляйки вината върху 10-годишното управление на ГЕРБ. Тя подчерта още, че настоящите текстове отново се правят "в последния момент", което определи като "порочна практика", заради което страната ни получава често критики от различни международни организации и институции.

Корнелия Нинова призова всички партии за "обединение за честни избори" и допълни: "От БСП подаваме ръка".

С настоящите промени парламентът отклони изцяло към изборната комисия отговорността за решението дали машините да бъдат наети или закупени, както и за тяхното съхранение и експлоатация.

"Опитвате се изключите Министерски съвет от процеса. Правите всичко възможност правителството да остане на страна. Търси се виновник за предварително планиран провал", смята депутата от опозицията Крум Зарков, според когото президентското вето е шанс законът да се преразгледа, грешките – да се проумеят.

Управляващите от ГЕРБ защитиха промените. Депутатът Александър Иванов риторично попита опозицията дали президентът Румен Радев и лидерът на БСП Корнелия Нинова са избрани с машинно гласуване или с хартиени бюлетини, защитавайки идеята за смесен вот.

"Какво толкова се напъвате с това машинно гласуване?", подкрепи го колегата му Вежди Рашидов, давайки пример, че машинен вот има в държави като Индия и Венецуела. Той не прие аргумента на опозицията, че протестиращите граждани също настояват за промяна в изборния процес. "Народът, който е на паветата. А онзи народ, който е на работа. Не ви ли интересува този народ? Защо не ходите между тях?", попита Рашидов от трибуната.

Председателят на правната комисия Ана Александрова пък се позова на доклад на ЦИК от предходни избори, според който, в секциите с машини на предходните избори едва около 27% от гласоподавателите са предпочели да гласуват на тях.

От ДПС изразиха подкрепа за ветото и очаквано се обявиха против промените. "Невалидните бюлетини не са функция от начина на гласуване. Те са функция от това, че всички вкупом прегърнахте идеята, че преференциите са нещо хубаво. Не са! Всички невалидни бюлетини се дължат на преференциалния вот", аргументира позицията на партията Йордан Цонев. Той даде пример с традиционно големия процент сгрешени протоколи от секционните избирателни комисии и допълни: "За това искахме 100% машинно гласуване, за да няма намеса при броенето в комисиите. С тази поправка вие ликвидирате тази опция. Ще се брои пак на ръка, ще имаме пак същите дефекти".

С настоящите промени депутатите окончателно решиха още да падне забраната за провеждане на националния референдуми по въпроси, които са от компетентността на Велико Народно събрание. В интерес на държавата е хората да си кажат мнението, аргументираха вносителите от ВМРО предложението си. За пример такива могат да бъдат свързани с промяната или приемането на нова конституция, изменението на територията на България, както и промяна във формата на държавно устройство или държавно управление.