Още не може да пише на български, но ходи на английски

Светът е едно глобално село и въпросът дали трябва да знаеш езици изобщо май и не трябва да бъде задаван. Владеенето на поне един не-майчин език е необходимост, подобно на тази да можеш да четеш и смяташ. Затова и родителите, загрижени за бъдещето на потомството си, се надпреварват да включват още от най-раннна възраст чуждоезиково обучение.

В каква степен у нас това е възможно, но и ползотворно? Преценете сами

Откога?

Според педагозите най-активно едно дете "попива" език между 2 и 6-годишна възраст. Без знания за граматика и езикови структури, то запаметява произношение, интонация, фрази и добива интуитивна ориентация за правилно и неправилно. Именно затова и майчиният език се знае най-добре.

Децата, които живеят в двуезична среда, най-отрано се подготвят да започнат реалното си обучение по езици, но тези случаи не са толкова много. Въпреки че специалистите съветват, ако се знаят чужди езици в семейството, те да се използват и у дома, това се оказва трудно изпълнимо.

У нас по стандарт обучението по чужд език започва от детската градина след като Министерството на образованието въведе преди няколко години занимания в предучилищната група. Те са най-често по английски език, макар че има групи и с френски или немски. Заниманията са преди всичко на фаза начална подготовка – запаметяване на отделни думи и изрази, песнички, едно-две стихотворения.

Преподавателят по английски за деца Мария Тасева, с която iNews разговаря, съветва в първите една, дори и две години от запознанството на детето с чужд език да не се правят импровизирани изпити вкъщи. И родителите също така да не изпадат в паника, ако в края на учебната година се знаят само десет думи и половин стихотворение и то с подсещане.

Важното в случая би било думи, изрази и тяхната интонация да се запаметят - те се "отлагат" като пасивно знание, а прилагането му ще дойде на един по-късен етап. Това най-често се случва към 9-10-годишна възраст, когато уменията за писане и четене по роден език вече са улегнали, обяснява Тасева.

И така, обучението по чужд език започва на 6 години и тук въпросът е дали да се запише детето на още едно занимание. Редица чaстни школи предлагат обучение на групи от по 5 до 7 деца още от 4-годишна възраст. Проучване на iNews по софийските филиали обаче показва, че това не е вариант, на който родителите се спират често и повечето от фирмите предлагат почти формално такова обучение – с уговорката - "ако се събере група".

Колебанията

Наистина стои въпросът дали е редно дете, което още не се е научило да пише на български, да учи чужд език. Има редица оплаквания от учители и родители, че децата започват да бъркат езиците, а дори и азбуката. Не е рядък случаят в диктовката по български език да попадне латинска буква.

Още по-често се случва обратното – домашното по английски да е написано всъщност на български, разказва още Тасева. Затова и обучението според държавните изисквания се съсредоточава в началния курс преди всичкo върху запаметяването на песни и стихотворения. Въвеждането на чуждата азбука трябва да бъде отложено именно за да няма объркване.

Преломният момент и за родителите, и за децата е първи клас. Единият вариант е да се разчита на училищното образование и за обучението по чужд език, другият е малкият ученик веднага да бъде записан на курс. И изникват:

Големите два въпроса

Организацията

В момента първокласниците свършват учебни занятия към 12 часа и след това за тях започва занималнята, която вече е почти задължителна (ако училището има материалната база за това). Учебното време на децата свършва около 16 часа или малко след това и от този час нататък един член от семейството трябва да бъде ангажиран, независимо от работното си време. Затова и цялата армия от баби, дядовци, лели и стринки се включват в подсигуряването на учебния процес (а какво ли става, ако няма такива?).

Заниманията по чуждия език започват от 17 или 18 часа и действително, макар и с недълги учебни часове, тези занимания се наслагват върху натрупаната умора дотук.

Финансите

Другият сериозен въпрос – парите, които едно семейство трябва да отдели, за да запише детето си на чужд език. Проверка по най-известните и наложени школи в столицата, които имат филиали в повечето от големите градове на страната, показва, че най-ниската цена е 400 лева за учебна година.

По-престижните школи предлагат курсове на цени от около 600 до 800 лева, но може да се намерят курсове и по 400 лв. при седеммесечно обучение - има школи, които искат левовата равностойност на 220 или 396 евро.

В действителност, разхвърляно по месеци това означава сума от 60 (при такса 400 лв.) или 110 лв. (при такса 800 лв.) месечно. Към тази сума обаче трябва да се прибавят и разходите за учебници и помагала.

Едно нещо обаче приковава вниманието – най-често учебниците за първо ниво (7-годишно дете) са две или три книжки, малък формат, доста тънки и да признаем – луксозно издание и доста красиви. Цените обаче са от 35 лева нагоре, като комплекти се предлагат и за 110 лв. За сравнение – учебниците за възрастни по чужди езици, които обичайно са три и четири пъти по-дебели, струват също толкова, някои дори и по-малко.

Сметките показват, че заплащането е между 4,50 и 6 лева на час за занимания в група до 10 деца начално ниво – песнички, стихотворения и отделни думи. Пак за сравнение - средната цена за обучение на по-големи ученици и възрастни е същата.

При избор на школа, освен цената, се намесва и проблемът с етапността и смяната на школата по средата на обучението не е препоръчителна. Едновременно с това, ако родителите решат да направят компромис и поне в първите една-две години заради цената да запишат детето си в някой по-евтин курс, то това не означава, че след две години ще могат да го прехвърлят другаде. Най-малкото приемът ще бъде с изпит и съответно насочване към ниво, а това може да означава и връщане към началото.

Въпросът всъщност е императив

Ако обаче родителите клонят към решение да не натоварват децата си с школа по изучаване на чужд език, се заражда друг проблем. Проблем, който се оказва и решаващ – едно дете, което не учи още от началото допълнително, изостава и то драстично, защото повечето му съученици ходят на такива курсове.

Тъй като доказано на практика не може да се разчита на знанията от двата учебни часа седмично в училище, то още в 3-ти клас ученикът се оказва назад от своите връстници.

И тук не става въпрос само за оценката, написана в края на срока. Тук става въпрос и за самочувствие, и за увереност, и за среда. Така въпросите, които тревожат загрижените родители, всъщност се оказват императиви – детето трябва да бъде записано и натоварено, и то с перспективата за неговото бъдеще. Въпреки че на него все още повече му се играе.