Петко льо Капитанине, Петко льо Командирине...

Една от най-ярките личности в историята на национално-освободителното движение в Тракия, най-популярният тракийски бунтовник, революционер и войвода, за когото народът е запазил незаличими спомени и възпял в песните и легендите, е Петко войвода, роден в китното и будно родопско село Доганхисар на 18 декември 1844 година. 

Станал хайдутин едва 17-годишен, той още 17 години посвещава на освобождението на Тракия. 

Борец за народна свобода, прославен защитник на всички страдащи от гнета и беззаконията на поробителя. Неговите борби са посветени на всички, които населяват Тракия – българи, гърци, турци, арменци, евреи. Затова в неговите чети има и българи, и гърци, и арменци. 

Природно надарен с ум, здрав разсъдък и силна памет, пребродил цяла Тракия и Македония, бил в Гърция, Крит, Италия, Франция, Египет и Русия, той придобива широки познания и светоглед. 

Участвал е в гвардията на славния италиански революционер Джузепе Гарибалди, който оценява високо качествата му на революционер и го поставя начело на 30 души гарибалдийци. 

Обогатен от опита на гръцкото и италианското революционно движение, у Капитан Петко войвода назрява идеята за нещо по-голямо, за обща борба на поробените народи в Османската империя. 

Като участник в гръцкото освободително движение, заедно с гръцки патриоти издават апел на гръцки и български, в който канят поробените балкански народи да се вдигнат на обща борба срещу турската тирания. Той с готовност се отзовава на поканата на гръцкия революционен комитет в Атина да се бори за свободата и на гръцкия народ. С чета гарибалдийци геройски се сражава за свободата на гръцкия народ в критското въстание през 1868 година. Тук за първи път му е присвоено званието "Капитан”. 

Забележителни са взаимоотношенията на Капитан Петко войвода с руските войски през Руско-турската война. През 1877-1878 г., още преди идването на руските войски, част от Западна Тракия е под контрола на Капитан Петко войвода. Тук той установява временно управление в очакване на руснаците с център Мароня.

По-късно, след установяване на руската администрация в Одрин, Капитан Петко войвода продължава да подпомага руските войски и руската администрация за ликвидиране на остатъците на турските войскови части и башибозушките банди под командването на Сенклер, който организира и ръководи метежа всред мюсюлманското население в Родопите, начело на 4-хилядна башибозушка банда, която извършва най-големите жестокости над българското население през 1877-1878 година в Родопите и Беломорска Тракия. 

Четата на Капитан Петко Войвода води много сражения със сенклеристите, които безчинстват - грабят, изнудват, убиват и опожаряват селата в Родопите. С 200-300 четници Петко войвода успява да разбие и да отхвърли извън демаркационната линия бандата на Сенклер и да запази територията, определена от Берлинския договор в дълбочина от 56 км, до идването на руските войски. Така четата на Капитан Петко войвода осуетява намеренията на сенклеристите да присъединят тези земи към Турция. 

Подвизите на Капитан Петко войвода са свързани и с много села и райони в Гюмюрджинско и Дедеагачко (Доганхисар, Малък Дервент, Голям Дервент). 

Интерес в това отношение представлява последната битка на войводата в с. Пелевун, увековечена в сериала по сценарий на Николай Хайтов и с участието на Васил Михайлов в главната роля. 

Събитието започва с това, че на 15 май 1878 г. в руското комендантство в Одрин неколцина селяни гърци от Пелевун се жалват на коменданта, че башибозуците от бандата на Сенклер се канят да нахлуят в селото, да го разграбят и опустошат. Комендантът е готов да се притече на помощ, но селото е извън руската зона, зад демаркационната линия, където руската войска не може да отиде. Само една личност може да спаси селото и населението му.

И руският комендант възлага тази благородна мисия на Капитан Петко войвода, който само с двама свои четници, четирима казаци и трима доброволци (гърци) извършва чудо. С ум и героизъм, нещастните пелевунци са спасени, изведени от селото към руската зона. Двеста башибозуци падат убити. 

Заради голямата си храброст и заслуги към руските войски, Петко войвода е приет лично от главнокомандващия руската армия и награден с високо бойно отличие. Заедно с генерал Скобелев заминава за Москва, където е представен на руския император, който го удостоява за втори път с високото звание Капитан на руската армия. 

Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко войвода и за тракийското движение и за тракийската организация. На 12 май 1896 г. по негова инициатива, както и на други родолюбиви българи, в град Варна се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество "Странджа”, което поставя началото на обединението на българските бежанци от Тракия, ратуващо за целокупна България. 

Пак по инициатива на Капитан Петко войвода, Петър Драгулев и Георги Минков на 19 февруари 1897 г. в Минковия хан в град Бургас се провежда учредителен конгрес на дружество "Тракия”. 

Оценявайки заслугите и приноса му за национално-освободителното движение в Одринска Тракия, признателните тракийци с активното дарителство на хиляди българи-патриоти са сътворили за Капитан Петко войвода много паметни знаци – паметници в цял ръст, бюст-паметници, барелефи, паметни плочи и други (22 на брой), от които най-величествени са паметниците в Хасково, София, Варна, Крумовград, Стара Загора, Пелевун, Маджарово, Кърджали, Момчиловград, паметникът в с. Капитан Петково (Омуртагско), изграден включително и със средства от местното турско население. 

Капитан Петко войвода е легендарна личност. Следовник на великите апостоли на българската свобода – Левски, Ботев, Бенковски, Каблешков, Захарий Стоянов, тракийският войвода не жали сили, бори се за освобождението на поробените си сънародници, води борба срещу режима на Стефан Стамболов и умира като мъченик.