Половината българи от наше време – фенове на Тодор Живков

Той казваше, че социализмът е едно недоносче, а обществото ни е недоразвито. Бъркаше 8-и декември с 8-и март. Думите му сега звучат неактуално с изпълнената с диалектни форми реч. Едни го наричат диктатор, стожер на тоталитаризма. Носталгията на други не им позволи да се съгласят с прехода и те продължиха да се надяват, че на власт някой ден отново ще дойде някой като Тато.

Тодор Живков почина през 1998 година. Но последното социологическо проучване показа, че той не само не е забравен. Днес образът му е идеализиран до такава степен, че 55% от българите му дават позитивни оценки.

Очевидно през изминалите 25 години от българския преход, образът на социалистическия лидер, се е променил до голяма степен. Любопитното е, че, ако две години след падането на режима, 76% от гражданите са настроени негативно към личността му, то днес повече от половината българи имат по-скоро положително мнение.

Анализът на "Алфа Рисърч", представен от Боряна Димитрова, показва още, че оставен на личните спомени, на носталгията по загубената сигурност и изчезващо знание за тъмните му страни, комунизмът постепенно губи политическата си оценка, продължавайки да подхранва стари и нови митове.

Изводите от изследването показват, че колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва.

Близо 95% от младежите не знаят нищо за този период, 40% от тях не могат да посочат дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена.

"Постепенно социализмът бива забравян, а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират", смята Димитрова.