Тази сутрин в Лопушанския манастир се престави в Господа Смоленският епископ Нестор. От дълги години архиереят се беше оттеглил в св. обител, където дните му минаваха в молитва и занимания с книгите.
Епископ Нестор (Никола Кръстев) е роден на 29 май 1925 г. в гр. Костенец. През 1946 г. завършва Софийската духовна семинария, а през 1950 г. – Богословския факултет на Софийския университет.
Приема монашество с името Нестор в Рилския манастир през 1946 г. под духовното старчество на архим. Варлаам (по-късно Пловдивски митрополит). През 1947 г. е ръкоположен за йеродякон, през 1956 – за йеромонах, а през 1959 е възведен в архимандритско достойноство.
Служи в Търновска епархия като протосингел на Търновския митрополит Софроний, специализира в Московската духовна академия (от 1962 до 1964 г.), работи като възпитател в пансиона на Духовната академия, от 1968 до 1971 г. е ефимерий в храм-паметника "Рождество Христово” над село (сега град) Шипка.
От 1971 до 1972 г. е игумен на Рилския манастир, от 1972 до 1977 г. е представител на Българската патриаршия при Московската патриаршия и продължава да се занимава с наука. От 1977 до 1981 г. работи като научен сътрудник в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия.
Ръкоположен е за епископ с титлата Смоленски на 6 декември 1980 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". След това последователно е игумен на Бачковския и Рилския манастир. От 1988 г. е викарий на Доростоло-Червенския митрополит Софроний.
От 1991 до 1998 г. е игумен на Троянския манастир, а от 1998 до края на 2000 г. е викарий на немощния вече Ловчански митрополит Григорий. От март 2001 г. той е "на покой" в Лопушанския манастир, Видинска епархия, където епископът е далече от активния църковен живот, но близо до Бога.
Архиереят се бе посветил на научна работа и бе активен сътрудник на църковните издания "Духовна култура” и "Църковен вестник”. Тук можете да прочетете две от неговите статии: Успението на св. Йоан Рилски и Съдбата на св. Йоановата десница.
Епископ Нестор ще бъде погребан в Лопушанската св. обител, каквато е била волята му приживе.