Българите са раздвоени по въпроса дали годините от Освобождението до 9 септември 1944 г. са били добри или лоши години за България. Еднакъв е процентът на хората, които искат да живеят след 10 ноември 1989 г. и преди 10 ноември 1989 г.
Това са само част от основните изводи на първата част от национално представително проучване на изследователски център "Тренд", възложено от Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Проучването е проведено в периода между 18 и 26 октомври 2017 г. сред 1005 пълнолетни български граждани по метода "лице в лице".
Позитивните и негативните асоциации за периода от Освобождението до 9 септември 1944 г. са сравнително поравно разделени. От една страна се отчитат натрупвания около подема и развитието (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), но от друга страна споменът за националните катастрофи (8%), двете световни войни (6%) също са част от националния ни спомен за периода. Прави впечатление, че 44% от всички анкетирани не могат да направят никаква асоциация с този период. Това се дължи в някаква степен на по-слаби познания на респондентите за периода, както и на историческата му дистанция.
Общественото раздвоение на оценката за периода на следосвобожденска България ясно личи и на въпроса дали това са били добри или лоши години за България, като 31% смятат, че това са били добри години, докато 30% са на обратното мнение. Въпреки това 41% са на мнение, че в периода от Освобождението до 1944 г. България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави обаче високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценят (43%).
Поради историческата близост с комунистическия период, по-висок процент от запитаните успяват да асоциират с конкретни неща годините от 1944 г. до 1989 г. Тук преобладават положителните оценки най-вече свързани със социалните постижения на комунизма – работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване и образование (8% / 7%). След това идват негативните асоциации като цензура и ограничаване на личните свободи (5%), репресии (4%), изолация и забрана за пътуване (2%). Тук можем да изразим хипотезата, че мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, поради факта, че не са живели в този период. Дяловете на отказ да отговорят на въпроса сред най-възрастните са минимални, което до голяма степен формира обществената картина по този въпрос.
Мнозинството от запитаните (52%) са на мнение, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората, докато само 17% не споделят това мнение.
По време на интервютата респондентите са били поставени в ситуация да избират в кой период биха предпочели да живеят – в сегашния, след 10 ноември 1989 г. или в този преди промените. Обществото е напълно раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка една от опциите събира по 41% от отговорите. В разбивката по възраст отчитаме сериозна динамика. Само под една пета от хората между 18 и 39 г. искат да живеят в периода преди 10 ноември, докато над две трети от хората над 60 години биха предпочели социализмът.
От агенцията са тествали и отношението към различни исторически личности. Тук се отчитат няколко зависимости: положително отношение към фигурите от комунистическия период имат преимуществено по-възрастните хора, докато най-младите имат по-скоро отрицателно отношение към тях. Не се забелязва съществена динамика при различните демографски групи, когато се определя отношението към личности от периода след Освобождението до 1944 г. От друга страна Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-много високи стойности на отрицателни оценки. Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя практически във всички възрастови групи.