Правоговорната норма не се познава, а и не се изучава

Гл. ас. д-р Марина Джонова от Катедра по български език, Факултет по славянски филологии в Софийски университет "Св. Климент Охридски" коментира резултатите от изследването върху говорните практики на българите, което се провежда в момента и усилията да се спазват нормите.

Изследването, което сте направили е уникално с това, че се съсредоточава не върху нормативността, а върху живия език и промените, които настъпват в него. Затова и логичен е първият въпрос – променя ли се българският език в момента и как – бързо, бавно, естествено с влияние от навлизането на толкова много чуждици и то предимно от английски.

Книжовната реч всъщност има писмена и устна норма. Ние изследваме какво се случва в момента с устната норма, като имаме предвид как тя е описана като правоговорни правила. Например когато говорим, не се смята за грешка „със него“, за устната норма не се отнася правилото за употребата на пълен и кратък член (човека/човекът) и т.н.

Интересува ни дали се спазва правоговорната норма, кой я спазва и какви са тенденциите в устната реч, които не зависят от това какви са социалните характеристики на говорещите. Например такива тенденции са окончанията на глаголите – ходиме, пишеме (вм. ходим пишем), отидах, четах (вм. отидох четох).

Също така се интересуваме от начина, по който се случва общуването. В последно време все по-често говорещите се прекъсват, говорят едновременно дори в официална ситуация и това не се смята за неучтиво поведение.

Засега не сме се насочили към изследването на лексиката – по-специално на чуждиците, тъй като това явление не засяга единствено устната реч, а изследването му трябва да е свързано и с писмени текстове.

Можем ли да кажем, че българите познават езика си, и то извън шаблонната оценка „ставаме все по-неграмотни”, която чуваме всяка година по време на кандидатската кампания?

В рамките на нашия проект съвместно с "Галъп" направихме едно проучване на нагласите на българите към най-честите отклонения от правоговорната норма. Еднозначно се разпознават диалектните отклонения. Но правоговорната норма не се познава изцяло, тъй като в училище се преподава предимно писмената норма и всички изпити са свързани с проверка на знанията ни за писмената норма. В това отношение ни изненада фактът, че въпреки че често изговаряме отговорносттъ, мисълтъ, хората ги разпознават като неправилни. В същото време употребата на ходиме, пишеме, която е неправилна и в писмена, и в устна реч, се разпознава като грешка едва от 48% от анкетираните.

А милеят ли за езика си българите, имат ли активно отношение към това как говорят и как се говори около тях?

Това, което видяхме, е, че хората имат отношение към езика, независимо от своя социален статус и от своето образование. Важно е и наблюдението, че се прави разлика между това дадена форма да е правилна и да звучи добре. Например 72,1% смятат формите от типа на направùх, направùл за неправилни, докато 69,5% от анкетираните смятат, че те не звучат добре.

Как стои въпросът с познаването на езика сред тези прослойки и публичните фигури, които би трябвало и да служат за пример? Каква промяна се регистрира в тяхната реч?

Оказва се, че публичното говорене в официална сфера не изключва наличието на наблюдаваните от нас тенденции. При някои от публичните фигури тези маркери са повече, при други са застъпени само 1-2 от отклоненията от нормата. Както се досещате, най-често става дума за т.нар. мекане – ходиме, пишеме. Изключително често се срещат и формите от типа на търпяли, живяли (вм. търпели, живели). И в двата случая причината е, че правилото е трудно и се отнася само до част от глаголите, докато за устната реч е характерно унифициране на граматическата норма. Много често е произношението от типа на гордосттъ в ж.р., както и твърдото произношение от типа на мисла, говора.

А какво ще кажете за състоянието на медиите? Те как говорят?

От медиите се очаква висока степен на подготвеност - както от гледна точка на съдържанието, така и от гледна точка на познаване на нормата. Ние изследваме само езика на радиото и телевизията с оглед на устното общуване.

Посочените тенденции важат със същата сила за езика на медиите. Тук можем да добавим и тенденцията за промяна на учтивите форми – вм. Вие сте гостували и друг път в нашето предаване журналистите често казват Вие сте гостувал/гостувала... Това явление също е обяснимо, тъй като във всички други случаи съгласуваме по род – Вие сте много известен писател, Вие сте много популярен, Защо сте учуден и т.н. Много по-спонтанно е общуването в много от публицистичните предавания, вероятно заради желанието за близост с публиката.

Употребата на учтивите форми "Вие" не е задължителна – често говорещият и събеседникът си говорят на "ти", защото се познават, въпреки че официалната ситуация предполага употребата на "вие". Много по-често в дискусионните предавания събеседникът и водещият говорят едновременно, прекъсват се, вземат думата. Всичко това е една нормална тенденция, свързана с цялостната промяна в нашето общество.

В каква степен изводите от вашето изследване може да бъдат (и ще бъдат) приложени към практиката на изучаване на родния език в училище, за да се подобри в крайна сметка това образование, което всички ние критикуваме?

Нашият проект се осъществява с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ на МОМН, така че се надяваме резултатите от нашата дейност да бъдат включени при обновяването на учебните планове с оглед познаването на устната норма в по-голяма степен.

Корпусът от записи, които имаме по проекта, ще бъде свободно достъпен, така че може да се използва при коментирането на дадено речево поведение – доколко то е уместно в дадена ситуация. Засега ние използваме първите данни от нашия проект при преподаването на студенти – с цел практическото приложение на техните знания за нормата, с цел обучението им като бъдещи преподаватели и като публични личности, както и с цел анализ на речевото поведение. Запознаваме ги и със съвременните средства за електронна обработка на голямо количество данни. Всъщност обединяването на нашите научни познания със съвременните технически средства ни позволява да твърдим, че имаме обективни представителни данни и да разполагаме с голям архив, който е обработен и на който се основават нашите изводи.

Настанало ли е време за една нормативна промяна – т.е. живият език избягал ли е вече достатъчно далеч от правилата, за да се пристъпи към промяна на самите тях, визирам например изпадането на пълния член или падежните форми когото/комуто?

В някои отношения може да се мисли за промяна на устната норма – поне що се отнася до допускането на варианти в изговора. Употребата на пълен член е правописно правило, никога не се е отнасяло за устната реч, така че нашето изследване няма как да повлияе на тази норма. По отношение на формите за дателен падеж – никому, кому, някому, всекиму – те все още стоят в нормата, но се отбелязват като архаични. Изключването от нормата на кого, някого, никого, когото би означавало те да се смятат за грешка. По-скоро може да се мисли за допускане на две форми – това вече реално се случва с форми като всекиго, едного, другиго, макар и да не е записано като правило. Не можем да санкционираме употребата на някой друг вм. някого другиго, но и двете форми реално съществуват и имаме право да употребим една от тях.