Православната църква почита Св. мъченик Нестор

На 27 октомври православната църква почита Св. мъченик Нестор, живял през III в. в град Солун. Този млад момък бил ревностен християнин и сподвижник на Св. Димитър Солунски и намерил смъртта си заедно с него.

В народния календар този ден е наречен "Нистор”, "Мишин ден”, "Мишкин празник”, "Мишляци”, "Глухчови дни”. "Пуганци”, ”Пуганляшко”. Последните названия идват от "поганец”, което означава езичник и е табуизираното название на мишката.

Народната легенда разказва, че мишките, змиите и къртиците изскочили от корема на безбожника Лий, когато Св. Нестор или Мистор го победил в битка.

Според друго предание тези твари излезли от тялото на дявола, когато то се спукало под въздействието на миризмата на тамян. Тъй като мишките винаги са били голяма напаст за къщите и за стопанството, за дрехите в раклите и за зърното на полето и в хамбарите, на гризачите е отреден специален ден за почит (някъде това са три дни).

През "Мишите празници” жените не трябва да плетат, да предат, да тъкат, не отварят раклите с дрехи, за да не ядат мишките изработеното и дрехите. Не бъркат в каците със зеле и в брашното, за да не влязат мишки. Не трябва да се използват и остри предмети- не се реже с нож и ножица, не се секат дърва, не се боде с игли, за да "не косят мишките с острите си зъби дрехите и посевите”. Извършват се и магически практики за предпазване от мишки. Жените замазват с кал или тор пода в стаята при огнището, в четирите ъгъла или само дупките на мишките. Докато стопанката мижешком маже, друга жена я пита: ”Какво мажеш?” Отговорът е: ”Мажа на мишките очите и устата, че да ослепеят, да не ядат дрехите и житото!” Този диалог се повтаря три пъти.

В пиринския край поставят варена царевица в ъглите на къщата, за да "са сити” `мишките. Има обичай жените да зашиват с червен конец предния и задния край на полите си и на въпроса на децата какво шият, те отговарят: ”Шия на мишките очите”. Не се споменава името на мишките, а ги наричат "момци” или "глухари” (оттук и името на празника "Глухчови дни”).

В Тетевенския балкан и в Странджа, за да прогонят вредните гризачи, изпълняват обичая "миша сватба”. Залавят мъжка и женска мишка, натъкмяват ги като младоженци, завързват ги една за друга с въженце и ги поставят в кошница. Цялото село със сватбарска музика и песни тръгват "да женят мишките”. Шествието отива към реката и там пускат мишките с пожелание "да се оженят в друго село и да не се връщат” или попът ги "венчава” и после ги давят в реката. След това се устройва богата трапеза, съпроводена с веселие, хора и песни като при истинска сватба.