Православната църква почита Свети Константин и майка му Света Елена

Православната църква почита паметта на Св. св. Константин и Елена на 21 май. Константин е най-значимият император в историята на християнството, има огромна роля за неговото каноническо утвърждаване и налагане. Църквата празнува в негова чест и в чест на майка му Елена на 21 май. Константин поел престола от баща си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без насилие, с разбиране към вярата на християните, с толерантност и отзивчивост.

Когато Италия страдала под тежкото управление на Максенций, народът се помолил на Константин за помощ и той се отправил към Рим, за да я даде. Войската му била далеч по-малобройна. Изходът от битката бил твърде опасен. Но в нощта преди сражението император Константин видял на небето изписан кръст и надпис "С това ще победиш!".

Всички, които видели кръста, употребяван за смъртно наказание на най-безчестни хора, го приели като лоша поличба. Но императорът знаел, че това бил знак Божи. Още същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи знамена с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на войниците си. Всичко заповядано било изпълнено и с кръстовете напред се втурнал в битката.

Отпорът на римляните бил бързо сломен, а сам римският цезар се удавил в Тибър. Народът на Рим обявил Константин за свой император. По този начин той обединил Римската империя, дал спокойствие на християнския свят, върнал иззетите по-рано земи, разрешил строежа на храмове, сам приел християнството и направил много за официалното му налагане.

Константин починал на 65 години през 337 г. в Никодимия. Мощите му тържествено били пренесени в Цариград в построената специално за него църква "Свети апостоли".

Неговата майка Елена приела христовата вяра много преди сина си. В Йерусалим тя открила животворния кръст Господен и построила няколко храма - в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина. Много по-късно - през 1200 г., открили мощите й в един гроб със сина й. За лечителската сила на тленните й останки православният свят разказва чудеса.

Свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави от двете страни на кръста-разпятие, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.

На този ден се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите на Константин и Елена: кърпи, ризи, чорапи или животни -агне, теле и пр. Ходи се на лековита вода (аязмо), мият се лицата за здраве и хубост. Момите изнасят дара си и го изтупват. Така се вижда колко са работливи.

На места търговците празнуват св. Константин и Елена като свои покровители. В Странджанско на този ден са играли нестинари. Първото писмено описание за тях и за обичая прави Петко Р. Славейков. Подробно са изследвани и описани и от големия български фолклорист академик Петко Арнаудов.

В "Студии върху българските обреди и легенди", т. 1, той пише: "Аязмото, дето стават игри и богослужения, се намира обикновено извън село, често сред гората; тя е обиколена от стари дървета и с приспособления за клане на курбан. Тук стават боричкания, надбягвания, хора, слагат се трапези; тук се пие и пее до вечерта, когато отново процесията се туря в движение към село, дето ще стане нощното огнеиграене...

Когато се заиграе по нестинарски едно буйно хоро назад и напред, настъпил е моментът за навлизане в жаравата. Онези, които се усетят тогава "прихванати ", напускат бързо хорото, момите обикновено - най-напред, събличат дрехи, за да останат само по риза и бели гащи, или пък не се събличат, а само се събуват боси и нагазват в огъня. Преди това те биват прикаждани от някоя стара жена с тамян, който те жадно поглъщат; палят вощена свещ и се кръстят; тъпанарите отиват да думкат при тях, сякаш настройвайки ги още по-силно; и някой им подава или те сами грабват - опашатата икона, която държат в ръце, когато газят в огъня... ". Нестинарството се счита за Божия дарба.

Изпадналите в транс нестинари, предимно жените, вещаят и предсказват времето, което идва, дали се задават радостни и сити дни или болести, скъпотия и глад. Предсказват за отделни лица, но и за цялото село. Загледани надалеч, сякаш в отвъдното, нестинарите твърдят, че получават виденията си свише, не могат да си ги обяснят, но всички им вярват.

Главният нестинар получава това звание по наследство. И само той може да предаде на другите нестинари силата и магията на вдъхновението. Неговата къща е свята, там е параклисът с икони на Света Богородица с Младенеца на ръце, а също и на св. цар Константин и царица Елена. Тези икони той прекадява пред насъбралите се в дома му нестинари още с настъпването на Костандовския месец на 1 май, а с това предава и силата на светците върху нестинарите.

Една от предпоставките за обредно посвещаване на нестинарите е задължителният пост. Те не пият алкохол, въздържат се от всяка лоша мисъл или действие. Особено място в празника заема нестинарският, "светият" тъпан, който през цялата година се пази в черквата при иконата на св. Константин - и той по-стар от вековете, и той предаван от поколение на поколение чак от митичните дни на началото на т. нар. свещена човешка история. Огънят, символ на слънчевия диск, на горещото лятно слънце, свързва този ден и с вълшебната притча за самоволната жертва, която е най-скъпа на Бога.

Еленът, който върху безсмъртните си рога сякаш носи кръста на Спасителя и неговата душа, винаги на този ден слизал от планината, за да бъде принесен в жертва. Една година само закъснял, защото трябвало да нахрани малките си. А когато се появил на оброчището, хората дори не го изчакали да си отпочине. Заклали го потен и уморен от бързане, не почели светостта на неговата жертва. Оттогава той престанал да идва, а с него престанало и плодородието по земите им. Смята се за тежък празник и не се работи.

На този ден празнуват всички с имена: Елена, Еленко и техните производни: Ела, Елеана, Елен, Елени, Еленица, Еления, Еленка, Ели, Елиана, Елитна, Елинка, Елица, Елка, Елкана, Ена, Еника; Елен, Еленчо, Елин, Елинчо, Елкин, Елко, Ело, Ельо, Елчо Илона, Илонка (унгарски), Лена, Лени, Ленка, Леночка, Ленуца, Ленча, Ленче; Лено, Ленко, Ленто, Ленчо, Леньо.