Празник е! Имен ден имат хората с хубавите имена

На 25 септември православната църква отбелязва светлата памет на две изключителни личности – Св. преподобна Ефросиния Александрийска и Св. Сергий Радонежски. Тези светци, живели в различни епохи и на различни места, но обединени от своята неизмерима вяра и преданост на Бога, остават образец на смирение и духовно величие за вярващите.

Св. Ефросиния Александрийска – посветена на Бога под прикритие
Преподобна Ефросиния Александрийска е живяла през V век в града Александрия, разположен на територията на днешен Египет. Родена в благочестиво семейство, още от ранна възраст тя търсела начин да се отдаде на Божието служение. Желанието ѝ да живее като монахиня било толкова силно, че на храмовия празник на един манастир, край града, тя поискала от старец йеромонах да я приеме като послушница.

За да постъпи в манастира, Ефросиния се престорила на мъж и представила себе си като евнух, който е бил на служба при царя. Това смело решение ѝ позволило да се присъедини към монашеското братство, без никой да заподозре истинската ѝ самоличност. За 38 години тя живяла в усамотение, в своя килия, посветена на пост, молитви и отдаденост на Бога.

Тайната на Ефросиния станала известна едва три дни преди нейната смърт. През този период тя била разкрита пред монасите, които се удивили на нейната силна вяра и духовна дисциплина. Преподобната Ефросиния починала в ръцете на своя баща през 445 година, който също станал свидетел на нейната святост. Оттогава, на 25 септември, монасите започват да честват светлата ѝ памет, както и тази на нейния благочестив баща.

Св. Сергий Радонежски – символ на духовно смирение
Преподобни Сергий Радонежски, който също се почита на 25 септември, е живял през XIV век в Русия. Той е известен със своята кротост, смирение и духовно съвършенство. Още като млад човек, Сергий бил скромен и мълчалив, винаги кротък и ласкав с хората около себе си. Никога не проявявал гняв и безпрекословно се подчинявал на родителите си.

Монахът Сергий бил известен със своя аскетизъм. Обикновено се хранел само с хляб и вода, но в сряда и петък изобщо не приемал храна, следвайки строгите монашески правила. Той достигнал дълбока старост и няколко месеца преди смъртта си предсказал своя край. Половин година преди да напусне земния си живот, привикал братята от манастира и ги благословил. Сергий посочил своя ученик, преподобни Никон Радонежски, за нов игумен на манастира, за да продължи духовното му дело.

Сергий Радонежски починал на 25 септември 1392 година, оставяйки след себе си пример за вяра, смирение и отдаденост на монашеския живот.

Имен ден празнуват Сергей и Ефросина.