Празнуваме Деня на народните будители

България празнува днес Деня на народните будители.

Той е посветен е на делото на книжовниците, на просветителите и на борците ни за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св.Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

За първи път 1 ноември, е отбелязан като такъв в Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/.

През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек, съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и че 9 години преди Освобождението на България, през 1869 г., се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките.

На 1 ноември България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане. От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария".