Преди 136 години в Панагюрище една държава стъпи на нозете си

Там, в Панагюрище, една държава стъпваше на своите нозе. Думите са на историка Димитър Страшимиров, който в началото на миналия век написа своята "История на Априлското въстание", събрана в забележителни три тома.

И тези думи не са случайни, това са думи, които се потвърждават и днес – 1 май, когато в Панагюрище бе отбелязана 136-тата годишнината от избухването на Априлското въстание.

Само за десетина дни този град дава на България всичко, от което има нужда една държава. Дава първото Народно събрание, заседавало под зелените кулоари на Оборищенската гора.

Дава войска, емблематичните черешови топове и четниците, както и Привременно правителство под ръководството на панагюреца Павел Бобеков. Дава още знаме, Княгиня и идеал. Идеал, който бе осъществен като Свободна България. Панагюрските борци написват най-героичните страници от историята на Възраждането, с цената на хиляди жертви извоюват тази свобода.

"Българската Голгота се нарича Маньово бърдо. На този свещен хълм панагюрските мъченици загиваха с Божието слово на уста и с вярата в сърцата си – за Свободна България. Ятаганите посякоха главите, но се пречупиха в надеждата. Куршумите на поробителя пронизваха сърцата, но не успяха да разстрелят България", каза кметът на Панагюрище Никола Белишки.

Панагюрци вярват, че от небето над града им ги гледат техните апостоли. За пореден път те се поклоняват пред костите им, погребани в храма "Свето Въведение Богородично". "Наша отговорност е да си даваме сметка и да знаем какво ще напишем ние в историята на България. Нека наистина пазим това, което те ни завещаха – онази вяра, с която те дръзнаха срещу поробителя, за да имаме свободна България, за да се гордеем и да се наричаме българи", подчерта Белишки.

"Да бъдеш в героичното, жертвоготовно и славно Панагюрище на този ден е привилегия, гордост и повод за оптимизъм", каза държавният глава Росен Плевнелиев. Той отбеляза, че присъствието на площад "20 април" във възрожденското градче категорично определя човек като истински българин. "Априлската епопея показа на целия свят, че българинът е достоен за своята свобода и винаги е готов мъжествено да умре за нея – за Родината", заяви още той. Президентът намира и повод за оптимизъм в днешния ден, защото въпреки драматичните и често трагични превратности на съдбата, българинът е запазил основните си духовни ценности.

Струва си да си припомним имената на геройски загиналите за Освобождението:

Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Панайот Хитов, Филип Тотю, Георги Бенковски, Панайот Волов, Захари Стоянов, Георги Икономов, Тодор Каблешков, Павел Бобеков, Васил Петлешков, Петър Бонев, Петър Горанов, Найден Попстоянов, Никола Караджов, Христо Торнев, Поп Харитон, Гене Талийски, Бачо Киро, Поручик Петър Пармаков, Цанко Дюстабанов, Никола Войновски, Георги Обретенов, Георги Измирлиев, Стоил Войвода, Таньо Стоянов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Никола Славков, Райна Попгеоргиева, Кочо Честименски, Спас Гинев, Ана Козинарева, Петър Щърбанов, Крайчо Самоходов, Орчо Войвода, Стоян Пъков, Рад Клисаря, Стефан Пешев, Дядо Фильо Радев, Йонко Карагьозов, Стоянка Драгановска, панагюрските свещеници Георги Футеков, Нестор Юруков, Лука Попдойчов, Иван Горинов, Нейко Чуклев, Георги Кереванов, Поп Груйо Бански, Димитър Коклев, Делчо Уливеров, Недельо Иванов, Кирил Слепов, Ненко Върбанов, Иван Караджов и хиляди знайни и незнайни герои, отдали живота си и паднали в борбата за национално освобождение.

Поклон пред подвига и саможертвата им!

"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!..."