Преди 22 години на тази дата...

"...Много добри условия се създават сега за митингова демокрация. Ужас, жалко, че аз не съм млад да развея байрака на митинговата демокрация. Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има материал за митингова демонстрация..."

Думите са на Тодор Живков, изречени са преди 22 години, на 10 ноември 1989 г.

Тогава, на пленум на БКП, Централният комитет (ЦК) на партията освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност в партията, респективно държавата. Този пост Живков заема от 1954 г., т.е. 35 години той управлява България.

10 ноември - историческа дата за България, дата, която се приема масово у нас като начало на прехода на страната ни от тоталитаризъм (диктатура) и планова икономика към демокрация и пазарно стопанство.

Да си припомним предисторията:

С идването на Михаил Горбачов на власт през 1985 г. в Съветския съюз започва процес на "перестройка”. Това оказва въздействие и върху останалите комунистически страни, които се намират малко или много под опеката и ръководството на СССР. България, която е най-верният съюзник на СССР, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система. Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество.

При управлението на Горбачов се забелязва "отхлабване” на "желязната хватка” на диктатурата, което неминуемо се отразява включително и в България. Сюблимният момент на това "размразяване” е падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. Стената е най-яркият символ на разделението на Европа след Втората световна война на свободен Запад и потиснат Изток.

У нас на 9 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро на управляващата от 45 години Българска комунистическа партия (БКП) Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници. Искането за оставка на Живков е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

На практика 10 ноември не слага моментален край на досегашния режим - еднопартийната система е премахната едва през следващата година, а някаква икономическа либерализация е предприета чак 15 месеца след свалянето на Живков.

Днес, след множество и безспирни лутания от едни политически идеи и обещания към други, редувания на ентусиазъм с разочарования, надежди с обществена умора, някои постигнати общодържавни цели и редица оставащи далечни, със сигурност датата 10 ноември подлежи на разнообразни интерпретации и поражда палитра от емоции.

От гледна точка на историята 22 години са твърде малка дистанция във времето, за да бъде едно събитие обективно и безпристрастно оценено. А и припомнянето на тази дата не цели непременно да бъде постигната безпристрастна оценка. Не бива обаче, на фона на текущите си и бъдещи проблеми или радости, да забравяме какви трусове са се случвали в България в недалечното минало и за себе си да потърсим отговора "А какво се случи лично за мен преди 22 години?".