Председателят на ДА „Архиви“ мисли да дари бонуса си на приюта на отец Иван

Музеят на Държавна сигурност и раздаваните бонуси. По двете щекотливи теми разговаряме с председателя на Държавна агенция "Архиви" доц. Мартин Иванов.

Раздавани ли са бонуси във Вашата агенция?

- Нашият закон – за Държавна агенция "Архиви" предвижда допълнително материално стимулиране (ДМС) – т.нар. бонуси, като още през миналата година една от първите ми основни задачи беше да осъвременим правилата за ДМС, т.е. да не се раздават на калпак. Исках да има много по-ясни и стриктни критерии, които да са публични и всички хора да знаят защо са получили тази или онази оценка, в резултат на положения труд хората да могат да получат някакво възнаграждение, някаква мотивация. За мене това е един от основните проблеми в Архива. Затова толкова държа на публичността.

Ниски ли са заплатите в агенцията?

- Стартовите заплати са под 400 лв. Ако смятате, че това са високи заплати?! За съжаление, очевидно не са. При нас 90% от служителите са с висше образование – завършили история, филология, философия. За мене основният проблем е, че тези хора през последните 20 и повече години са били безкрайно демотивирани. Те са изгубили самочувствието си и аз, чрез публичността и чрез насърчаване на добрата работа, се надявам поне частично да се компенсира това, и, разбира се, чрез назначаването на колкото се може повече млади хора.

А Вие лично имате ли бонус?

- Да, разбира се. Има процедура, по която главният секретар на държавната агенция прави предложение до Министерството на финансите, което одобрява. т.е., аз по никакъв начин не съм си определял допълнителното материално стимулиране. 

А какъв е неговият размер?

- 5 300 лв. за цялата 2011 година. Аз съм ги изтеглил и ги държа в касата си. Да ви кажа честно, предпочитам да ги върна вместо да изляза по някакъв начин неморален или непочтен.

Страхувате се да ги похарчите, може би?

- Не, не ги пипам, стоят си там.

А ще изпълните ли заръката на премиера да ги дарите за някаква благотворителна кауза?

Аз се консултирах няколко пъти с Министерския съвет. За момента очаквам...

Да Ви ги поискат?

- ... да, предполагам, че така ще се случи.

А сам ще ги върнете ли даже и да не ви ги поискат?

- Да, разбира се, с най-голямо удоволствие. Даже си мислех за приюта на отец Иван и се надявам, че това би било една добра възможности. Но да ви кажа, ако го направя като някакъв публичен жест, ще изглежда някак пресилено. Ако го направя, ще го направя, така че никой да не разбере.

Как върви реализацията на проекта за музей за Държавна сигурност, който трябва да бъде обособен на "Московска" 5?

- В момента се разработва концепцията за музея. Колегите събират информация. Целта им е да видят какво може да бъде изложено в този музей като предмети, какво може да бъде съхранено, какво е запазено и главно коя да бъде водещата идея. Дали да бъде насилието, дали да бъде страхът, дали да бъде не-свободата. Това е една много важна цел и се надявам, че до месец ще имаме някакъв конкретен проект, след което ще се обърнем към Министерския съвет за решение по темата, тъй като това е институцията, която трябва да се произнесе по въпроса.

Когато обявихте намеренията и идеята за създаване на този музей се появиха доста хора, които изразиха страх от създаването на подобен музей, може би защото направата му би могла да провокира някакви спомени – за някои носталгични, за други – болезнени?

- Да. Но от друга страна обратното е много незряло. Знаете, в психологията принципът е да се изговори проблемът, а не да се затрупва и да бъде изтласкван, и в крайна сметка да води до някакви психически проблеми. Нашето общество очевидно има някакъв социален проблем, след като сме почти единствената източноевропейска страна, която за 22 години, вече почти 23, не успя да се справи с този проблем – да направи място на паметта, в което да се отрази по достоен начин за младите поколения, които слава Богу не са обременени, нямат личен спомен от комунизма.

Те си спомнят само онова, което евентуално са им казали техните родители, или може би знаят от прочетеното по медиите. И вие знаете, че това не е акуратният, пълният образ. Амбицията ни е да направим едно място в центъра на София, където да почетем хората, които за някакви съвсем невинни неща – тук обикновено са били прибирани и пребивани хора заради това, че са носели тесни панталони, косата си, вързана на конска опашка, или пък за това, че са си купили от онези палта с илици, които ти продават в ЦУМ и след това те прибират, защото ги носиш и т.н. Тези неща са направо шокиращи за млади хора.

(а в мазето на Московска 5 най-добре човек можеше истината сам да прозре. Там по силата на някакви неписани закони, ни водеха понеже носим тесни панталони, но и не това беше големият ни грях а че не бяхме като тях...

Фрагмент от песента на Георги Минчев "Музикантска съдба").