Премиерът Радев: Над 2,2 млрд. евро скрити разходи изплуват от предишни години

инистър-председателят Румен Радев заяви, че натрупани и неплатени разходи от предишни години са сред причините за разминаванията в данните за бюджетния дефицит и състоянието на публичните финанси.

По думите му през последните години са били отлагани плащания, които впоследствие се прехвърлят към следващи бюджетни периоди.

"Това са така наречените скрити разходи, които помпат скрития дефицит. От минали години сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени и това са на огромни стойности. Това е над два милиарда и двеста милиона евро, така че тези разходи тепърва трябва да се покриват", каза Радев.

Той посочи, че практиката с предварително плащане на дължими данъци от предходни години е довела до временни приходи, а в същото време са били правени значителни разходи.

"Плащане предварително на дължащите се данъци за предишните години, които се прехвърлят именно в настоящата година, както се случи с данъците за банките. При това с големи харчове и то за съмнителни обществени поръчки със завишени цени", заяви Радев.

Той изрази надежда политическите сили в парламента да намерят общ подход за стабилизиране на публичните финанси.

"Надявам се партиите в парламента да проявят зрялост и конструктивност, така че с общи усилия да можем да оздравим публичните финанси", каза той.

По темата за издирвания бивш изпълнителен директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев премиерът съобщи, че е разговарял със сръбския президент Александър Вучич.

"Имам неговите уверения, че сръбската държава ще се отнесе най-отговорно към исканата от нас молба за екстрадиция", заяви Радев.

Държавният глава коментира и процеса на разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани. Той подчерта, че България продължава да подкрепя европейската интеграция на региона, но при стриктно спазване на критериите за членство.

"Разширяването трябва да става на принципа на собствените заслуги. Това означава дълбоки реформи в правосъдието, върховенство на правото, човешките права, изграждане на отношения на добросъседство", посочи Радев.

Според него не трябва да се допуска нерешени политически и исторически въпроси да бъдат пренасяни в рамките на Европейския съюз.

"Не можем да си позволим да компрометираме Копенхагенските критерии за членство заради сложната геополитическа ситуация. Ако сега потушим тези проблеми по някакъв изкуствен начин с бързане, те ще се изявят години по-късно в Европейското съобщество", заяви Радев.

Той отбеляза, че България подкрепя напредъка на Черна гора и усилията на Албания по пътя към членство в ЕС, като същевременно е готова да споделя своя опит и да подпомага институциите на държавите от региона.

"България може да помогне много. Ние имаме натрупан опит. Можем да окажем помощ на институциите на тези държави да извървят по-бързо своя европейски път. Но процесът трябва да бъде устойчив и необратим", каза Радев.

По отношение на войната в Украйна Радев заяви, че Европа трябва да постави по-силен акцент върху дипломацията.

"Подкрепяме всяко усилие за постигане на мир. Досега развихме различни инструменти за влияние върху този конфликт, но основно военни и икономически. Време е да използваме най-мощния инструмент - дипломацията", посочи той.

В отговор на въпрос за европейската перспектива на Република Северна Македония Радев заяви, че България е готова да помага на всяка държава кандидат за членство, но очаква изпълнение на поетите ангажименти.

"Чакаме Република Северна Македония да изпълни преговорната рамка. Имаме консенсус от юли 2024 г. и очакваме най-накрая да бъде променена Конституцията и българите да бъдат вписани в нея", заяви Радев.