Проверяват сметките на цар Киро

134 банкови сметки на фамилията Рашкови се проверяват от Окръжна прокуратура в Пловдив. Това съобщи председателят на Районния съд в града Веселин Хаджиев. Разкриването на банковата тайна е поискано преди месец и данните за това с какви финансови средства разполага семейството на популярния като цар Киро от Катуница ще станат ясни до дни, информира БНТ.

От съда напомниха, че искане да се разкрие банкова тайна единствено може да се направи, когато се касае за разкриване на престъпления, данъчни и митнически нарушения. По делата съдът следи
дали са посочени конкретни банкови сметки, защото в България не може да се иска отваряне на всички възможни депозити  на разследвано лице.

"Процедурата при нас касае единствено в разкриването на банковата тайна, тоест ние даваме разрешение за разкриване на сметка в съответната банка. Решението на районния съд не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно, като даваме определен период от време банката да подготви документацията по движението и наличностите по банковите сметки", обясни Веселин Хаджиев, председател на Районен съд-Пловдив.

Ако се установят пари на фамилията, които не са декларирани и са използвани извън закона, Комисията за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин, може да изземе парите в полза на държавата. В случая със семейство Рашкови наличието на огромния брой сметки в български банки буди най-малкото учудване.

"Мисля, че 100 сметки са доста и необходимостта от тяхното разкриване е при наличието на доста средства и движение евентуално на подобни средства. За нуждите на едно семейство няколко сметки са абсолютно достатъчни", обясни още Хаджиев.

Изключително деликатен е въпросът, когато се засягат правата на гражданите и навлизането в строго лични сфери. Подобен акт не се постановява лесно, защото съдиите трябва да преценят дали са налице всички основания за извършено престъпление, за да могат да се проверяват авоарите.

Миналата година са постъпили общо 218 искания за отваряне на банкови сметки по знакови дела. Сред тях са делото за ДДС измама, популярно като "захарната афера”, и случаят с туроператорската фирма, измамила туристи с примамливи интернет-оферти за почивки на Малдивите.