Проф. Малиновски: Безобразията в научния фонд минаха всякакви граници

Българската академия на науките е най-старата научна организация у нас. Близо 60% от научната продукция в страната се произвежда от учените на БАН. В същото време финансирането ѝ е намалено за трета поредна година. Стотици учени напускат заради мизерните условия на труд. Невъзможно става участието в европейски проекти. За проблемите на науката и БАН разговаряме с председателя на Общото ѝ събрание професор Никола Малиновски - "непоправим оптимист за бъдещето ѝ".

Проф. Малиновски е известен български химик, с множество научни публикации в международни научни списания и над 1200 цитирания в световната научна литература. Директор е на Института по оптически материали и технологии при БАН. Член е на Съвета на настоятелите на Българската академия на науките.

За себе си казва: "Визитката не представя човека, действията го представят. Дори много често казвам: "професор не ми е малкото име, то е Никола".

Общото събрание на БАН вече избра нов Председател. Какво очаквате от избора на акад. Стефан Воденичаров?

- БАН е голяма структура, която има съществен кадрови потенциал. Отговорностите, които поема председателят и като ангажимент и като управленска политика са отговорности, които трябва да имат съответен адресат. Той трябва да бъде човек, който да води и да има управленска линия. С акад. Додунеков нещата потръгнаха и наистина беше много тежко, когато нямахме председател. Нещастието се случи, то не пита, просто идва.

Сега, с избора на акад. Воденичаров, се надявам нещата рязко да потръгнат напред. Знаете, че председателят представлява БАН и като такъв поема ангажименти, исканията имат получател и подател, при това те са и до голяма степен персонални. Председател на БАН не е почетна длъжност без ангажименти. Това е една изключително отговорна длъжност и човекът, който я заема, носи и до голяма степен лична отговорност. Така че, надявам се нещата да тръгнат рязко нагоре. 

Какво може да се направи по отношение на недостига на средства?

- Простичко е – да се увеличат средствата.

Това явно няма да стане и това е поредна година с редуциран бюджет. Министър Сергей Игнатов лансира идеята – подбрани 10-12 институти да получат повече средства. 

Аз наистина съм неспасяем оптимист. Не съм се отказал още, не смятам, че категорично няма да има увеличение. Все още се надявам, че разумът ще надделее. Отчитайки кризата, едва ли ще ни бъде отпуснат екзистец-минимумът, който ни е необходим, но все някакви допълнителни средства, се надявам, да бъдат отпуснати. Какво разбирам под екзистец-минимум? Това беше достатъчно добре дефинирано и доказано пред Настоятелството и пред обществеността. Това са пари, които са необходими, за да функционира БАН.

От тази база нагоре напълно бих се съгласил с позицията и на правителството и на финансовия министър Симеон Дянков, че трябва да има диференцирано заплащане, да се въведе конкурентния принцип за стимулиране на добрите. Но от екзистец-минимум нагоре, защото под това ниво да се инвестират пари с конкурентен принцип означава да се вземе от един, който се обрича на загиване, бавно или бързо, за да се даде на друг.

Това е все едно да ви трябва един хляб, за да нахраните едно семейство, а вие да имате половин хляб. Отрязвате една филия и на кого я давате – на силното дете, или на послушното, или на болното, или на най-слабото. Задачата е нерешима, защото знаете, че всички имат жизнена нужда от нея, знаете, че от този от когото вземате - ще умре.

Често се подхвърля - съкратете се и ще стигне за всички. Да се намалява още персонала на БАН е съвършено нецелесъобразно, то е убийствено за страната. Това се показва от редица данни – например брой учени на глава от населението. Ние сме на едно от последните места в Европа по този показател. Съкращаването на персонала на БАН е нещо, което ще доведе до загиване на науката. Това ясно се показва от всеки анализ, стига човек да иска да го види. Науката може да се "измерва” по много начини.

Един от тях е брой публикации, брой цитати и по тези параграфи основно БАН представя България. От 50 години насам БАН произвежда между 50 и 60% от научната продукция на България, като научните работници в нея са само 17% от тези в страната. Със съкращаването на бюджета на БАН, научната продукция на България започна да спада. Въпреки създаването на много нови университети, въпреки въвеждането на количествени критерии за тяхната оценка на конкурентни принципи на финансирането им. Всички те, взети заедно, не можаха да компенсират спада на научната продукция на БАН, която директно рефлектира върху спада на научната продукция на България.

Когато държите една водеща за страната организация, без съмнение БАН е такава в научно отношение, на колене – резултатът е, че страната страда. Въвеждането на всякакви диференцирани заплащания, преференциални, стимулиращи е целесъобразно само над нивото на екзистец-минимума.

Връщам се към бюджета за 2013 година. Знаем, че е криза и поради тази причина не настояваме за екзистенц минимум. Искаме поне 15 млн.лв. повече за да можем да си платим мизерните заплати. Защо казвам мизерни. 628 лв. е средната работна заплата в БАН, но ние не успяваме да я платим със сегашния бюджет. Изплащаме реално 550 лева. т.е. ние не си спазваме трудовите договори с персонала, който работи в БАН. Това е директно нарушение на Кодекса на труда – просто молим хората да си подадат неплатени отпуски, трета година подред. Не зная, дали можете да си представите какво означава това, но аз го нося на гърба си като директор.

Много добре знам какво е да се изправя пред колегите си и да кажа: "колеги, дайте да решим кои задачи ще свалим и кои от вас трябва да си вземат неплатени отпуски, иначе ще затворим института". Това са неща, които действат не само демобилизиращо, действат абсолютно разграждащо. Съсипващо е за хората, губи се надеждата за оцеляване.

Какво стана с обещанието на президента да намери допълнителни пари за БАН?

- Относно 14-те милиона, обещани от г-н Росен Плевнелиев. Това обещание вдъхна за около 4-5 месеца искрена надежда у нас. Посрещнахме президента с овации, с възторг, свалихме черните знамена, прекъснахме всякакви протестни действия с надеждата, че най-сетне се намери в тая държава човек, който да оцени това, което БАН върши и да оцени реално нуждите на академията.

За жалост нищо не бе направено и ние отново останахме без нищо. Следя какво става, но не гледам в чуждата паница, гледам в собствената си. Това, че някъде има повече, е много хубаво. Но това, че се взима от нашата с цената на намаление на научната продукция на България е политика с трайни негативни последствия.

Последствията в дългосрочен мащаб тепърва ще започнат да се появяват. Не само млади напускат академията, все по-малко хора имат желание работят в нея. Това е съвсем сериозна криза, чиито последствия България ще се чувства поне десетина година след момента, в който се преодолее тази криза.

За съжаление този момент все още не е настъпил. Един пример извън БАН – Химическият факултет, който наскоро стана Факултет за химия и фармация, елитен факултет – произвел кадри, които са създали школи, но сега има много малко желаещи да учат химия. И един пример от БАН. Съвсем наскоро от института, на който съм директор, лаборанти, които са дългогодишни служители и са много кадърни, си тръгнаха. А в експерименталната наука без този персонал, е невъзможно.

Това са обучавани с години кадри, оператори на високотехнологична апаратура, електронни микроскопи, рентгенови апарати, hi-tech съоръжения. Такъв човек дойде при мене и каза: "Съжалявам, ще напусна" защото в будките за спортни залагания, им дават повече пари, отколкото парите, които получават в академията. Наистина бе много мъчително – и за тях и за мен. Убеден съм, че това не е единствен случай. Има много такива. Да се стигне до там, да се сравняват заплати на висококвалифицирания технически персонал на страната, със заплати, които се дават в тези фирми. Моите уважения към фирмите и похвали. Питам се наистина как успяват. Ние не можем. Може би защото не правим залагания и не играем комар.

Има ли противоречия в Общото събрание по отношение на това, кои институти трябва да получат по-голямо финансиране и кои не, и възможно ли е да се закрият институти на БАН?

- Започвам с отговора на втория въпрос. Надявам се да не се стигне дотам. Не ме питайте защо се надявам. Просто защото съм оптимист. Съществува "дърпане на чергата” по отношение на това, на кой институт по-малко да се отреже от заплатите и тока, кой институт по-малко да намали задачите, които разработва. В такава ситуация сме трета поредна година.

Казвам ви, не си изпълняваме задълженията за заплати, не можем да си платим ток, парно и вода. Какво да правим? Финансираме държавни дейности с пари от джоба си. Много хора казват, че това е популизъм, никакъв популизъм не е. Изпълняваме държавните поръчки, а те не са малко. Мисля, че обществото добре ги знае. За да функционират институтите хората са готови да седят на студено, на намалено работно време, какви ли не фокуси и трикове се опитваме да правим. Трета година вече се мъчим – диференцирано разпределение на неплатените отпуски, зимно време, когато е студено не пускаме парно в много институти с месеци.

Надяваме се, ноември да е топъл, защото сметката за ноември е в декември, а тази за декември е в януари и тогава, слава Богу, плащаме от новия бюджет. С всякакви такива фокуси се бори всеки директор и действително не върви гладко разпределението, но как да върви. Аз пак давам примера с хляба – трябва ни един хляб, а ние имаме половин. Е как в едно семейство да няма между отделните деца борба за коричката хляб. Естествено, че ще има.

Какво става с Настоятелството и защо то не изпълнява идеята и ролята, която трябваше да има, като привлича допълнителни средства. Това беше една от основните идеи при неговото създаване?

- Настоятелството беше създадено и с тази идея, която вие казвате, и с идеята да се осъществи една по-голяма отвореност и контакт на БАН към останалите институции в страната. В Настоятелството се дискутират много въпроси. Настоятелството не е имало проблем да вземе решение какви са необходимите финансови средства и какви мерки трябва да се предприемат. И пак се връщаме на прословутия екзистенц минимум. Когато човек загива, няма място за нищо друго. Ще цитирам думи на Йоко Оно, която обвиняват, че разваля песните на Битълс и текста им, става твърде прост. Песента започва – "слънцето изгрява, слънцето изгрява" и нищо повече не се казва като текст. Тогава тя отговаря: "Вижте, когато вие се давите не крещите "били ви било удобно да ми подадете ръка", ами крещите "помощ" с цяло гърло". Така че и нашият случай е такъв. Настоятелството много бързо се сработи и определи този минимум за БАН.

Думите, които се казват там са остри - или трябва да се стигне екзистенц минимума или трябва да се закрие БАН. Но някой трябва да поеме тази отговорност. Не считам, че институция, която през последните 50 години произвежда около 60% от научната продукция на страната, трябва да се държи под екзистенц минимума, защото е стара, инертна и т.н. По време на криза няма страна, която да не инвестира в наука. България, за съжаление, прави изключение.

Настоятелството се обедини около искането за 15 милиона увеличение за 2013 година, отчитайки кризата и каза "нека първо да се платят заплатите и режийните и тогава ще мислим за започване на диференцирано заплащане". Ние го имаме и сега, но то се въвежда в една изкуствена среда и не постига ефекта който е замислен, води само до дразги и обезверяване. Идеята на диференцираното заплащане е да се стимулират добрите, а по-лошите и по-слабите да бъдат побутнати и да им се покаже, че ако те станат по-добри ще получат повече. Това функционира, само когато има стабилна база, ако я няма, всичко е пошло, игра с много тежки последствия.

Могат ли да се решат част от проблемите на академията с ОП "Наука"?

- Оперативна програма "Наука" няма и няма да имаме. Сега от МОМН е разработен проект, с наименование ОП "Наука и образование". В него за наука е отделена много малка част. Не вярвам да има магическа пръчка, с която да кажем "хоп” като дойде ОП "Наука" и видите ли – цветя и рози.

Няма да бъде така. ОП "Наука" е необходима не само на БАН, тя е необходима на страната. В днешно време и "Европа 2020" и който и да вземете програмен документ на европейската общност показва, че инвестицията в наука е задължителна, ако искате една страна да се развива. Една от целите на ЕС е да стимулира развитието на науката и за периода 2014-2020 първата приоритетна цел са иновациите. Често чувам въпроса – защо ние не си взимаме парите от ЕС?

Ами едно от основните изисквания за европейските програми е, че се инвестират сериозни пари само в структури, които са финансово стабилни. БАН, има вече отказани проекти от ЕС с мотива, че не е ясно дали Българска академия на науките е такава организация. Отношението на правителството е променливо и БАН не се счита за финансово стабилна институция, в която да се инвестират сериозни пари за наука. Тогава как да стане? Всяко нещо има цена и не виждам никакво основание да не се инвестира в Академията. За 2013г. искахме увеличение само с 15 милиона лева за да поемем глътка въздух.

На пръв поглед, много хора ще кажат, че 15 милиона хич не е малка сума. Но ако помислим на ниво държава ще видите, че такива суми се инвестират за какво ли не. Не искам да се връщам на историята от миналата година, когато бюджетът за бездомните кучета беше еквивалентен с бюджета на БАН. Ако това е приоритет за развитие на науката, здраве му кажи.

Имате отворено писмо по отношение на финансирането от последния конкурс от Фонда за научни изследвания. Имате ли някакъв отговор като изключим този на министъра, че конкурса е наред и няма основание да бъде анулиран?

- Да такъв отговор имам. Има и отговор, който е обявен на интернет страницата на Фонд "научни изследвания", с който се потвърждава твърдението, че всичко е законно и нормално и Изпълнителният съвет на фонда ни предлага да определим една група от хора, която да се запознае с резултатите от проведения конкурс. На заседание на Общото събрание решихме да поканим представители на Фонда пред Общото събрание да отговори на поставените въпроси. В Общото събрание са представителите на всички участници в конкурса и считам за съвсем правилно Фонда да отговори пред тях. Дори си мисля и се надявам, че ако г-н Гюров поеме тази инициатива, бих се свързал с него и бих го попитал дали да не поканим и представители на университетите, защото това са въпроси, които вълнуват цялата научна общност.

Как ще коментирате протестите на учените и отношението на министъра към тях?

Относно протестите – присъединявам се към тях. Безобразията на Фонда преминаха всяка граница. Не може да се говори за граница на безобразия, защото безобразия не би трябвало да има. Но, какво ли не преживяваме и всеки път, поне аз, си казвам – повече от това не може. Да ама може – нали ви казах, оптимист съм. И ще продължа в оптимистичен дух – според мен, всеки в тази държава трябва да носи отговорност за действията си. В този дух, считам, че г-н Гюров трябваше отдавна да си подаде оставката, като преди това уволни управителя на фонда. До сега не се случи. Отново стана нещо "необичайно” – получи подкрепата на министъра. Не мога да си обясня действията на министъра и считам, че те са дълбоко погрешни. С тези си действия министъра допринесе само за задълбочаване на проблема, а не за неговото решаване. Според мен решението е много просто – да се анулират резултатите от конкурса и средствата от тази злощастна сесия да се прехвърлят за следващата. И без това те са смешно малки. Но както казах – би трябвало всеки да е отговорен за действията си и да понесе последствията от тях.

Миналата година имахте проблеми с библиотеката. Нямахте пари за книги. Сега решен ли е проблемът?

Не. Няма проблем, който да е свързан с пари и да е решен. Има проблем, че сме взели от този, който има малко глътка въздух да дадем половината му глътка на другия. В библиотеката сега не получаваме никакви научни списания и книги. Повече от съсипващо е, но надявам се, че рано или късно правителството и управляващите ще разберат, че двигателят на науката трябва да се пази. Опазен е 143 години, надявам се, че ще бъде опазен поне и за следващите 140 години.

Някога съжалявал ли сте, че работите в БАН?

О, не! Дори и сега, когато е много трудно. Единствено съжалявам, че отделям много време за администрация, а не за наука. Малко време ми остава, колегите свикнаха вече вечерно време да звъня по телефоните и да питам "какво стана с този експеримент, докъде стигна". Това е нещо, което наистина ми тежи.