Р. Хаджиева: Все още няма рязко нарастване на броя на бежанците в България

Наскоро, с финансиране от Европейския съюз, у нас започна да действа проект за доброволно връщане на чужденци от трети страни (извън общността) в родните им държави. Проектът се изпълнява от благотворителната организация "Каритас София" и е с продължителност от пет месеца.

Обърнахме се към Радосвета Хаджиева, координатор "Миграционна служба" в организацията, за повече информация за проекта и за отношението на българите към бежанците.

- Има ли поставени цели пред проекта за брой чужденци, на които ще бъде помогнато?

В проектното предложение сме планирали да помогнем на десет души, пожелали доброволно завръщане в страна по произход.

От една страна, ние се опираме на нашия опит като част от международна мрежа от неправителствени организации от европейски страни по обмяна на информация по тематиката на доброволното завръщане, но не знаехме какъв интерес ще се прояви от страна на целевите групи в България.

Затова планирахме минимален брой на лицата за завръщане.

Трябва да се има предвид и че това е краткосрочен проект с продължителност пет месеца.

- Кои са най-многобройните бежанци у нас?

Най многобройни са търсещите убежище от Афганистан и Ирак. По точна информация можете да получите от статистиката за подадени молби и получили статут лица, която трябва да е поместена на страницата на ДАБ към МС.

- Забелязва ли се рязко увеличение на бежанци у нас поради напрежението в страни като Либия, Египет, Тунис? Очаквате ли новопристигащи граждани на тези страни в близко бъдеще?

Все още до Каритас, като изпълнител на социални проекти, не е достигнала информация за рязко повишаване на броя на новопристигнали търсещи убежище или имигранти.

- Според вас как се отнася българинът към чужденците от трети страни у нас – сравнимо ли е недоверието, което проявяваме ние и например общество като френското?

Не мога конкретно да преценя при така поставен въпрос. Нямам поглед върху френското общество, но в сравнение с други европейски общества, като в Германия или в Холандия, ние българите сме буквално безразлични към страданието и трудностите, които изпитват хората около нас.

В допълнение тук говорим и за лица, често със забележимо различен външен вид и с трудности да изразят проблемите си поради незнание на българския език.

- Доколко България е привлекателна за емигрантите по света в сравнение с останалите държави на Балканския полуостров, включително еврочленките Румъния и Гърция?

Досега преобладаващото число имигранти предпочитат да продължат пътя си към други, централноевропейски страни. Това се дължи на ниския стандарт на живот при нас и липсата на подпомагане към тези групи от страна на държавата.

Що се отнася до Гърция, според мен законодателството там е изключително рестриктивно и към търсещи убежище, и към нелегални имигранти. Независими от това броят им там е значителен поради голямата външна граница на страната и сравнително по-лесното влизане в нея.

Нямам впечатление от ситуацията в Румъния.

- Какво ще се случи след пет месеца, когато изтече спечеленият от вас проект? Ще има ли и други инициативи за подпомагане на връщането на бежанците по родните им страни?

Настоящият проект е в рамките на бюджетна линия на Европейския фонд за връщане за 2009 година. Очакваме да се обявят за усвояване фондовете за следващите години. С оглед нашия опит и изграден капацитет в настоящия проект възнамеряваме да работим и за в бъдеще по сходни проекти.