Земеделските производители, които наемат временно работници, ще могат да сключват с тях договори с продължителност до 90 дни. Това предвиждат промените в Кодекса на труда (КТ), които днес парламентът обсъди задълбочено в пленарна зала заедно със свързаните с тях изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Такива договори обаче ще могат да се сключват само от земеделски производители, които са регистрирани като такива, съобщи БТА. Освен това 90-те дни ще са максималния срок за сключване на временен договор с работник. Контрактите ще могат да важат и по-малко дни в зависимост от нуждите на работодателя.
Въвеждането на временните трудови договори ще е полезно за всички страни, смятат от Министерски съвет, който е вносител на измененията. По този начин ще се регламентира заетостта на между 60 и 100 хиляди българи, които ежегодно се наемат за сезонна работа в селското стопанство, но обикновено без договори. След сключването на временни договори тези хора ще излязат от сивия сектор, където са били досега.
Заради започването на сезонна работа на полето обаче тези хора няма да изгубят помощите си за безработни, ако през годината нямат други доходи и получават такива, предвижда още законопроектът. Също така един и същи работник няма да има право да сключва втори временен трудов договор, ако по първия е бил изчерпан максималният срок за временна заетост в земеделието от 90 дни.
По време на работата наетите лица ще се осигуряват само във фондовете "Пенсии" и "Трудова злополука и професионална болест". Временната заетост от 3 месеца обаче няма да се признава за трудов стаж, предвиждат още промените в нормативната уредба. Също така при сключване на такъв договор работодателят ще трябва да плати авансово всички вноски за социално и здравно осигуряване за целия период, за който наема работника.