Разделят университетите на елитни и обикновени

Вузовете в България ще бъдат разделени на две групи – елитни и обикновени, като държавната субсидия за първата ще е значително по-голяма. Това предвижда порект за промени в Закона за висшето образование, който беше представен днес от зам.-министъра на образованието и науката проф. Николай Денков. Проектозаконът и мотивите към предложените промени са качени на електронния сайт на МОН за обществено допитване до 14 май.

В елитните ВУЗ ще попаднат т.нар. изследователски университети, в които обучението е по-качествено и е съчетано с научно-изследователска дейност. Във втората група – на образователните вузове, ще останат по-голямата част от висшите училища, които дават дипломи на студентите. По този начин ще се образува и трета група университети, които няма да получат финансиране, ако се прецени, че предлаганото обучение в тях е на ниско ниво.

Министерството на образованието и науката (МОН) ежегодно ще определя списък с преференциални и защитените специалности за прием на студенти във ВУЗ, за които университетите ще получават значително държавно финансиране поради нуждата от такива кадри на трудовия пазар. Сред тях най-вероятно ще попаднат инженерно-техническите специалности, ай ти специалистите, педагозите и др.

В групата на по-сериозно субсидираните изследователски университети от следващата учебна година 2015/2016 ще влязат тези ВУЗ, в които обучението е съчетано с развиване на научна дейност и дипломираните специалисти намират по-добра професионална реализация, обясни зам.-министърът. На тези критерии в момента отговарят само около 10 силно активни в научната дейност университети от общо около 52 висши учебни заведения у нас. Във "висшата лига" ще попаднат още около 15-20 вуза, които също се занимават с наука.

Всички останалите висши училища, които първата година не попаднат в елита, ще имат шанс да го направят по-нататък, стига да покрият критериите на министерството.

Списъците с двете групи университети няма да са фиксирани, а ще се обновяват всяка година според техните качествените показатели. Проф. Денков обясни, че целта е да се промени мотивацията на вузовете - не да приемат повече студенти заради държавната субсидия, независимо от специалностите и подготовката, а да се стремят да развиват научна дейност и да предлагат на студентите си по-добро образование. Едновременно с това в университетите ще се отворят и повече места за учени.

Предвижда се бюджетите на университетите да са тясно обвързани с качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. В момента от този рейтинг се определя 12.8% от годишните бюджети на държавните вузове, но предложението на просветното министерство е още от догодина този процент да скочи на 30% и да се увеличава с по 10% до 2020 г. Така след 4 години (учебната 2019/2020 г.) 60% от парите на университетите трябва да се определят от качеството, което предлагат. 

Така вузовете ни вече няма да са продавачи на дипломи без покритие, в каквито се превърнаха подледните десетилетия, а ще предлагат качествено обучение на световно ниво. В мотивите се посочва, че откакто през 1999 г. субсидиите на университетите се определят от броя на студентите, записани в тях, масово се създават нови филиали и факултети със специалности, които се дублират или са неприсъщи за конкретните вузове. През последните 25 години в резултат на масовизацията, системата на висшето образование се разшири. Студентите в държавните висши училища са се увеличили от 90 000 на около 190 000, а общо във всички висши училища в страната студентите са 240 000.

В законопроекта е предвидено да има две особени категории - приоритетни професионални направления и защитени специалности, които ще се определят от МОН, а реда за прием по тях - от Министерски съвет. Приоритетни направления ще са тези, за които има много търсене на кадри на реалния пазар на труда, а защитените - към които няма голям интерес от страна на кандидатите, но пък има нужда от такива специалисти в страната. Специалностите в тези категории ще получават целево финансиране. 

Всяка година министерството на образованието ще разработва списък с местата за прием на студенти по приоритетни и защитени специалности, за които в страната има глад за кадри.

Така ще се сложи край на досегашната практика на държавните вузовете, които с цел привличане на повече студенти и постъпления от тях, масово са преминали към общообразователни профили, като например икономика и право. Това е довело до пренасищане на пазара от икономисти и юристи и съответно до ниско качество на преподаването и слаба реализация на висшистите на трудовия пазар. Проф. Денков е убеден, че висшето образование у нас само ще спечели, ако държавата има възможност да регулира броя на приетите студенти и докторанти и предлаганите специалности в държавните вузове.

Акредитираните по предложение на висшите училища нови за тях професионални направления и специалности често са неефективни и дублират подобни и съществуващи от десетилетия в други висши училища, без да е налице недостиг на пазара на труда, се посочва в мотивите към промените. В определени случаи се стига до пренасищане на кадри в едни направления и професии за сметка на недостиг в други. Политиката на държавата трябва да бъда насочена към ограничаване на неефективните професионални направления и специалности и стимулиране на висше образование, което да отговори на изискванията и потребностите на реалната икономика и пазара на труда. В същото време държавата е длъжна да защити определени професии, интересът на потребителите към които е ограничен, но са важни за икономическия и социален живот на страната", поясняват мотивите към законопроекта.

Финансирането на университетите ще се концентрира в специалностите, които се изискват от бизнеса и в тези, които са по-малочислени, но необходими, а останалите направления ще станат с по-голямо частно финансиране. Целта е да се промени резерва на пазара на труда – от преобладаващи юристи и икономисти – към по-необходимите в момента инженери и специалисти по информационни и компютърни технологии, които е вероятно да са сред приоритетните специалности след приемането на закона. Сред защитените специалности ще бъде и педагогиката, тъй като броят на учителите намалява застрашително, посочи зам.-министърът на образованието. И допълни, че в списъка със защитените специалности ще бъдат включени и "екзотичните" филологии, тъй като в момента имало голямо търсене на преводачи от арабски, корейски, китайски и др.

По данни на НСИ повече от половината висшисти у нас работят на позиции, за които изобщо не се изизсква толкова висока квалификация. Голяма част от останалите 50% от завършилите ВУЗ пък не работят изобщо по специалността си. В последните 15 години нашите университети се надпреварват да бълват кадри с висше образование, които не допринасят за икономикатаи развитието на на страната. В момента вузомете ни предлагат над 3000 професионални направления, при положение, че са регистрирани само 52.

В момента МОН разработва методиката за оценяване на научните постижения на висшите учебни заведения в България, която ще съдържа универсални критерии и ще участва във формирането на годишната субсидия за вузовете, каза още проф. Денков. Ще има критерии и по отделните научни направления.

Той обясни, че това не са окончателните решения, защото предстои да се изготвят и критериите и списъкът на специалностите.