Родителски организации все още чакат мотивите към Закона за детето

След като се зародиха в социалните мрежи, протестите на родители срещу предлагания от Министерството на труда и социалната политика проектозакон за детето, преминаха в създаване на движение и организиране на протести. Вчера отново противници на текстовете се събраха в Червената къща на дебат.

Поканените от отговорните институции – МТСП и Държавната агенция за закрила на детето – не уважиха дискусията.
Като представител на организация, участвала в изготвянето на законопроекта, излезе единствено Теодора Пиралкова, председател на управителния съвет на Националния алианс "Усмихни се с мен”, която защити принципно нуждата от създаването и приемането на закон, в чийто фокус да бъде личността на детето.

По думите й обаче при изготвянето на законопроекта са участвали изключително малко организации и движения, които са представители на гражданското общество. Така техният глас не е бил чут, въпреки внесените конструктивни предложения за промени в текстовете на закона. Адвокат Грета Ганева също защити нуждата от закон, който да защитава правата на детето и то особено от страна на трафика на деца – явление, което става все по-широко.

Като цяло всички участници в дискусията вчера обаче се обединиха около тезата за несъвършенствата на предлагания от МТСП законопроект и нуждата от поправки в текстовете на закона. Явор Ганчев от Лига на родителите, Гергана Николова от младежката организация на СДС, адвокат Костов от "Свобода за всеки - адвокати" и представители на други родителски и граждански организации поискаха отново на първо време настоящата нормативна база на бъде преразгледана и анализирана и съответно, след това да се формират на базата на мотиви нови закони, защитаващи правата както на детето, така и на семейството.

Към момента всъщност не е ясна съдбата на законопроекта за детето. По план на МТСП към края на май месец той трябваше да бъде предложен за разглеждане и гласуване в Министерски съвет, въпреки изключително кратките срокове за обществено обсъждане. След категоричната позиция и недоволството, което се зароди в гражданското общество, държавните институции престанаха да говорят за него. Към момента законопроектът не е качен и на сайта на министерството.
Основните аргументи против предлагания проект за Закон могат да се обобщят в няколко категории – юридически, финансови и етични.

Участвалите в изготвянето на текстовете като цяло защитават предложението си с аргумент, че проектозаконът отговаря и е в тон с духа на Конвенцията за правата на детето на ООН, по която България е страна от 1991 година. Противниците на проектозакона обаче определят това твърдение като манипулативно, тъй като предлаганите текстове омаловажават ролята на семейството при възпитанието на детето.

Според предложения проектозакон държавата е единствената, която гарантира и закриля правата на детето (член 1), а според член 24 детето има право и на самостоятелен достъп до съд, като малолетните деца се представляват от държавата, а не от родителите си. Детето се представлява от служител на агенция "Социална закрила".

Според протестиращите родители този проектозакон отхвърля компетентността им да отглеждат и защитават правата на децата си, а отговорността на родителите се прехвърля на държавата в противоречие с конвенцията на ООН.

Друго, което е в противоречие с международната практика, е, че правото за отделяне на едно дете от семейството може да стане само по административен път, без да бъде отнасяно до съдебна инстанция, а в самия закон е записано, че родителите са длъжни да изпълняват предписанията на социалния работник. Самата процедура по извеждане на детето от семейството пък може да стане и след анонимен донос – друг елемент, който притеснява много родители.

Тук авторите на законопроекта се защитават от критиката, че съвестните родители могат да бъдат спокойни, тъй като тези процедури ще се прилагат само в случаите на сериозен риск за физическото и психическото здраве на детето. На практика обаче проектозаконът е презентиран като насочен и обхващаш всички деца, а не само децата в риск – нещо, което не личи обаче в текстовете.

Едновременно с това формулировката в проектозакона за закрилата от насилие не е достатъчно ясна, тъй като терминът не е формулиран, широк е и дава възможност за всякакви интерпретации. Също така няма и ясна формулировка на границите на родителската отговорност и задължения.

Също така в дискусиите широко се обсъжда задължението на родителите, според проектозакона, да осигуряват свободен достъп на децата до информация, за да могат те свободно да формират ценностите и възгледите си.

Това, според протестиращите, означава, че родителите нямат да имат право да контролират достъпа до интернет сайтове, печатни материали, телевизионни програми и др. с вредно и опасно според нас съдържание. В проектозакона се засяга и правото на деца да отказват медицинско лечение на и над 16 годишна възраст.

Друга група аргументи на противниците на законопроекта се съсредоточават върху финансовите измерения. Според закона държавата трябва да предостави закрила на всички деца в риск, а това означава за 570 000 деца да се осигури издръжка в институции или по приемни семейства*.

Родителските организации сметнаха, че на практика това означава над 3.7 милиарда годишно за всички деца в риск, като в тази сума не са включени административните разходи по обучение и обслужване на социалните служби, които да извършат този процес на извеждане и настаняване. Към проектозакона обаче не са приложени никакви финансови разчети, което означава, че след евентуалното му приемане той ще бъде прилаган единствено и само избирателно и в разрез с принципите на демокрацията и правовата държава.

Това обаче отваря широко вратата и за настаняване на корупция и дори на установяването на пазар на деца, изразиха притесненията си от родителски организации.

Третата група аргументи против проектозакона, който разширява правомощията на държавата, се сформираха около тъжните факти за състоянието и качеството на грижата, които се предоставят на децата в социалните институции. Към техните спомени, както и от публично известни факти, може да се прибави само драстичния случай, за който Българския хелзински комитет алармира в последния месец. До този момент държавата не е постигнала много в грижата си за децата, които нямат семейство или са в риск.

И родителите искат да чуят аргументите на същата тази държава защо иска правото да защитава правата на децата, включително и на тези, които не са в риск, както това става в проектозакона за детето. На дискусията в Червената къща от родителските организации изразиха готовност да участват не само в протести срещу законопроект, но да се включат и в конструктивна дискусия по формиране на ново законодателство, което действително и в пълнота да прилага Конвенцията на ООН за правата на детето.

*Цифрите са изведени на база преброяването на НСИ - 1 300 000 деца в страната ни към 2011 година и констатацията на UNICEF, че 44,6% от децата в България са в риск от бедност и неравностойно положение.