Св. Антоний предпазва от болести

17-ти януари е денят на Свети преподобни Антоний Велики. Съществуват няколко теории за произхода на името Антоний. Според някои то води началото си от гръцката дума "анто", което означава цвете. Други смятат, че произхожда от латински и има значение "безценен, неоценим". Трета версия също го извежда от латински, но му придава значение на "влизащ в битка".

Св. Антоний се родил в Египет през ІІІ век. Неговите родители били богати, но и благочестиви. Когато навършил 20 години, родители му починали. Останал сирак, Свети Антоний раздал цялото наследено имущество на бедните, а той започнал да води отшелнически живот. Първите отшелнически години преживял в една изоставена египетска гробница.

Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове — змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му.

Почувствал небесната помощ той попитал: "Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?". И тогава се чул глас: "Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят".

След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.

Докато водел отшелническия живот, той развил дарбата чудотворство. Мълвата за него се разнасяла от уста на уста. Хората го търсели, за да им помага със съвети.

След 20 години, прекарани в отшелничество, Св. Антоний се завърнал при хората. Тогава започнал да води усилена борба против езичниците. Успял да покръсти много хора и да ги направи християни. Доста хора станали негови последователи като монаси.

След като прекарал дълги години като отшелник, Св. Антоний осъзнал, че всички демони в нас могат да бъдат победени, ако изпитваме силна любов към ближния.

Според Светото писание, Св. Антоний си е изкарвал прехраната като плетял кошници от палмови клони. Срещу тях получавал хляб, с който се изхранвал. Затова на Антоновден празнуват и кошничарите.

В българските народни традиции Св. Антон и Св. Атанас (18 януари) били двама братя, които се прехранвали като ковачи. Първите клещи били изобретени именно от тях. Затова се приема, че те са покровители на всички ножари, железари, ковачи, налбанти (който слагат подкови на конете), точилари.

На трапезата се слага свинско месце от коледното прасенце – печено с кисело зеле, наденица, кървавица. Задължително баница с мас, питка, варено жито, мед, орехи, ошав, плодове, туршии от качето. Греяна ракия и червено вино.

Народът в България чества Антоновден за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Св. Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Днес трябва да почерпят Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Дончо, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня.