Ръководствата на КНСБ и КТ "Подкрепа" категорично заявяват, че няма да допуснат с цената на всички допустими от закона средства да се орязват правата на работниците и служителите, когато техните работодатели не са изпълнили задължението си по закон да внесат дължимите осигурителни вноски и данъци.
Те декларират това във връзка с продължаващото напрежение и споровете около плащането на първите три дни от временната неработоспособност на работещите, както и в контекста на появяващите се нови и все по-обхватни предложения на работодателските организации, в които се засягат правата на работещите. Макар че експертите на двата синдиката не допускат тази идея да се възприеме от страна на правителството или на Народното събрание, тъй като подобна практика няма никъде, все пак алармират за позицията си по този конкретен въпрос.
Ползването на аргументи, произтичащи от задълженията на т.н. самоосигуряващи се лица са не само непрофесионални, но и крайно алогични, тъй като при тях става дума за личен ангажимент, ясно описан в КСО, тъй като те нямат работодател. И в този случай практиката по света е еднозначна – самонаетите/самоосигуряващи се лица изпълняват всички задължения по собственото си осигуряване и сами внасят за себе си съответните осигурителни вноски, дължими по закон. Поради това неизпълнението на задълженията за внасяне на осигурителните вноски при самоосигуряващите се влече санкция за самите тях. А нарушенията по отношение задълженията, свързани с осигуряването на работниците и служителите пораждат санкции за работодателите им.
В контекста на тази динамична обстановка и като взеха предвид внесените между първо и второ четене на ЗБДОО предложения за спешен анализ на ситуацията с болничните листове и ползването на обезщетения, КНСБ и КТ "Подкрепа" сформираха обща експертна работна група, която започва работа още от понеделник, за да направи собствено изследване и анализ на информацията и данните по темата в НОИ, НАП и НЗОК и да излезе със собствени заключения и препоръки по достъпа до обезщетения, документацията и контрола за установяване истинността на настъпването на риска временна неработоспособност.