Следващите 100 г. - меки зими и повече горещи дни

Повишението на средногодишните температури на въздуха през ХХ-ти век е най-голямо за последните 1000 г., а 10 от последните 15 години са измежду най-топлите години от 160 г. насам.

Това показват данните за глобалните промени в климата, публикувани от Сметната палата в одит на изпълнението на адаптационните мерки на правителството на Република България във връзка с изменението в климата за периода от 1 януари 2006 г. до 3 декември 2010 г. в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Министерството на вътрешните работи (МВР).

Одитът е в рамките на работна група към ЕВРОСАЙ – Европейска организация на върховните одитни институции на страните от Европа, на която Сметната палата на Република България е член от 2001 г. Одитът е координиран като цели, срокове, методология с Европейската сметна палата и върховните одитни институции на Австрия, Норвегия, Унгария, Холандия, Русия, България, Кипър, Малта, Украйна, които също извършиха такъв одит в своите страни.

За България са симулирани различни сценарии, по-голямата част от които прогнозират общо затопляне и засушаване до края на ХХІ-ви век, се казва още в одита, съобщават от Сметната палата.

Меки зими и намаляване на броя на дните с пикови ниски температури; нарастване на летните дни с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България и увеличаване на горещите дни до 30% до края на века, показват прогнозите за климатичните промени в България за следващите 100 години.

Освен това се очаква повишение на средната температура между 2 и 5 градуса до края на века.

Проекциите за 2100 г. говорят за увеличение на температурата в Европа от 2 до 6,3 градуса над нивата от 1990 г.; покачване на морското равнище; повишена опасност от приливни вълни; зачестяване на силните природни бедствия; уязвимост от засушаване, горски пожари; намаляване на снежната покривка, проблеми за туризма и изчезване на някои животински и растителни видове.

Тези тенденции определят необходимостта от обединяване на усилията на страните за предприемане на мерки, от една страна за ограничаване на вредните последствия от климатичните условия и от друга – за адаптиране към тези условия.

От края на 1970-те в България тенденцията е към затопляне, увеличаване на екстремните метеорологични и климатични явления. Дебелината на снежната покривка намалява, широколистните гори се изместват към по-голяма надморска височина.

Има тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата. Средната годишна температура през 2009 г. е с 1,2 градуса над климатичната норма, и това е поредната 12-та година с температури, по-високи от обичайните за страната.

Десетилетието 2000 - 2009 г. е по-топло от предходното 1990 – 1999 г., а то от своя страна, е по-топло от десетгодишния период преди него (1980 - 1989 г.).  След 1989 г. 18 от последните 21 години са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха, показват още данните на доклада на Сметната палата.

България е поела редица международни ангажименти за предприемане на мерки за смекчаване и адаптиране на изменението на климата, включително произтичащи от европейското законодателство, се казва още в доклада.

Целта е да се предостави на Европейската комисия и Европейския парламент обобщена информация за състоянието и адаптивния капацитет на оценените като уязвими от изменението в климата сектори от икономиката на страните; планираните мерки и дейности за адаптиране към климатичните промени по отношение на тяхната адекватност и ресурсна осигуреност; резултатите и ефекта от изпълняваните мерки и действия, насочени към адаптиране към измененията в климата в тези сектори.

Независима и обективна оценка за резултатите от изпълнението на мерките и действията за адаптиране към измененията в климата в част от уязвимите сектори – управление на водите, селското и горското стопанство.

До края на 2010 г. не е разработена и утвърдена национална стратегия за адаптация на уязвимите сектори на икономиката към измененията в климата. Това поражда риск от неизпълнение на поетите от страната международни ангажименти за формулиране, публикуване, прилагане и периодично актуализиране на национални програми, съдържащи мерки за адаптация към изменението в климата до 2012 г. или за установяване на национални планове за приспособяване към климатичните промени.

Най-съществените дейности за адаптиране на земеделието към повишаването на температурите и намаляването на валежите, са дейностите по напояване на земеделските площи, но те не са постигнали очакваните резултати.

Промените на собствеността върху земеделските земи и забавата на реформата в областта на напояването са довели до неефективното разходване на публични средства за поддържането и възстановяване на хидромелиоративна инфраструктура, която се ползва в незначителна степен от земеделските производители.

През последните 20 години намаляват годните за напояване площи, неефективно се използват, което препятства извършването на инвестиции в сектора. Към 31 декември 2010 г. след преброяването, извършено през 1999 г., годните за напояване площи са намалели повече от два пъти за период от 10 години и възлизат на 542 000 ха. Това е 17 на сто от обработваемата земеделска земя и 11 на сто от използваната земеделска земя.

До 2010 г. не е извършвано ново преброяване на годните за напояване/отводняване площи в България. 

В регистъра липсва информация за стойността на съоръженията и системите, както и за размера на извършените публични разходи за тяхното изграждане, експлоатация, възстановяване, ремонт, реконструкция и модернизация. Не всички хидромелиоративни съоръжения са актувани като публична държавна собственост.