Сметката в здравеопазването не излиза

Българската здравна система е в състояние на свободно падане и има реален риск още преди края на годината отново да формира дефицит от 200 млн. лв. Ръстът на парите за здравеопазване ще постави на изпитание националния бюджет и ще окаже сериозен натиск върху други обществени сектори и в икономиката. Това стана ясно по време на конференция "Здравна реформа: Бизнес диагноза" в София.

Предупреждавам НЗОК - седнете и си направете добре отчетите. Не може всяка година да се искат допълнително 300-400  млн. лв. за здравеопазване, заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на форума.

Борисов обяви, че в здравната система ежегодно се дават 8 милиарда лева - публични и частни средства. Ако трябва ще дам още 8 милиарда, защото здравето няма цена, добави Борисов и посочи, че е готов "да отреже от магистралите само и само гражданите да са доволни от здравеопазването".

Борисов посочи, че в момента се извършват 10-процентни съкращения на разходите в министерствата и на този фон НЗОК няма как да иска пари. Премиерът се обърна с молба към работодателите и индустриалците да подкрепят реформата на министър Москов, а по този начин и цялото правителство.

Има сериозен риск здравната система да изпита силни затруднения до края на годината, каза министърът на финансите Владислав Горанов. По думите му за 2009 год. разходите за здравеопазване са били 2 млрд.лв., а през миналата година - 4 млрд.лв, като за този период хората не са станали по-доволни или по-здрави.

Средствата за здраве потъват, защото колкото повече се увеличават, толкова качеството на лечението се влошава, а от там и здравните показатели на населението. За да се предотврати катастрофата в системата, са необходими спешни мерки и то в рамките на следващите няколко месеца, единодушни са премиерът и финансовият министър. Според тях, за да излезе здравеопазването от тежката криза, трябва да бъде подкрепена реформата, предлагана от здравния министър Петър Москов.

"Колеги, сметката не излиза. Здравните вноски не стигат. Трябват бързи решения и то още през следващите месеци. Всички усилия на г-н Москов трябва да бъдат подкрепени. Не може с този популизъм. Само популизъм и никакво желание да се идентифицира реалния проблем", обърна се към форума Горанов. Апелът му дойде веднага след изложението на Москов, който подробно обясни проблемите в системата, последиците, ако не се вземат мерки, готвените реформи и очакваните положителни резултати.

Борисов разкритикува вечно недоволните от здравната система: "Откривали сме болници, малка ядрена централа във Варна за производство на изотопи. И пак има недоволни хора. Такава апаратура, която има в нашите болници на средно европейско ниво няма, защото купуваме най-доброто. Наредили са се на опашки за скенери. И пак са недоволни".

Премиерът смъмри и депутатите от ГЕРБ, затова че не са подкрепили предложението на правителството в Закона за здравното осигуряване за увеличаване на държавната квота в Надзорния съвет на касата с двама души. В резултат на това на вчерашното си заседание Надзорът на касата отново е поставил въпроса за увеличаване на държавната помощ. Според премиера депутатите му трябва да си прегласуват решението и да увеличат държавната квота в касата, за да стане доминираща.

"Целта не ви знам каква е. Минахте 4 млрд. лв. и все не ви стигат и хората все са недоволни. Хората, като минат през автомагистрала "Тракия” казват: "Харесва ми, удобно ми е!" , а на вас пари за по 10 "Тракии” даваме и хората са все недоволни", сгълча той намиращата се в залата Даниела Дариткова, която е председател на парламентарната комисия по здравеопазване.

Картината на здравеопазването, която представи ресорният министър Петър Москов, най-меко казано е твърде мрачна. От едната страна са лошите здравно-демографски показатели. По данни на Световната банка България е на първо място по смъртност в ЕС, на първо място по детска смъртност – 2,5 пъти по-висока от средната за съюза.

Друг проблем е ниската платежоспособност на хората. 13.1% от домакинствата са имали доходи под официалния праг на бедност през 2013 г.

Отделно стои проблемът с лошото качество на здравните услуги. Само за лекарства в доболнична помощ през 2014 г. касата е отпуснала 535 млн. лв., а населението е дало допълнително още 585 млн. лв. и въпреки това здравните му показатели се влошават.

Същото е положението и с болничната помощ – имаме най-много болници и болнични легла на глава от населението в ЕС, а некачествено здравеопазване и все по-болни хора. В България има 338 болници, като 103 от тях са неефективни, защото са под 130 легла. У нас е и най-високият процент на хоспитализирани хора в ЕС. За 2013 г. всеки четвърти българин е влизал в за лечение в болница, посочи Москов. И заключи, че всичко това не води до по-добро, а напротив – до по-некачествено здравеопазване.

"Болниците с по-малко от 130 легла не са ефективни. 103 заведения отчитат едва 5% от болничната дейност. Това не е икономически ефективно", каза министърът. У нас има и най-много профилирани болници, а сполучливият модел на здравеопазване в страните от ЕС залага на многопрофилните лечебни заведения, които предлагат комплексни медицински грижи.

Според Москов досегашната порочна практика за финансиране на болничните заведения върху количеството отчетена дейност трябва да се промени тотално и да се фокусира върху качеството на лечението. Сегашната система дава възможност на болничните заведения да източват касата и да трупат големи печалби като отчитат лечение на обем, дори и фиктивни.

Доказателство за порочността на финансирането е множеството открити частни болници, които се строят, не за да помагат и лекеват, а за да печелят, категоричен е Москов. Миналата година у нас например са открити повече частни болници, отколко казина. "Явно здравеопазването у нас за някои е извор на сериозни печалби", констатира министърът.

Затова от 1 януари догодина Здравната каса няма да сключва договори с болници, които предлагат епизодично лечение, а с болниците, предлагащи комплексни услуги. Финансирането пък ще е фокусилано не върху количеството извършени и отчетени дейности, а върху качеството.

Новата система за финансиране: коректно изплащане за оправдани грижи за пациента, предлага Москов. Спираме да финансираме структура – финансираме резултати.

Целта на реформата е не държавата да пести средства, а да направи по-качествено и ефективно българското здравеопазване както за пациентите, така и за лекарите, увери здравният министър. И допълни, че ако разчетите покажат, че в системата ще трябват още пари, за да се подобри здравния статус на българите, средствата ще бъдат отпуснати, но ще се харчат по ясен и открит начин и по точни разчети.

За целта от болничната помощ ще бъдат извадени много клинични ъптеки и ще бъдат преместени в доболничната помощ. Ще се лекуваме безплатно и спешно по основен медицински пакет с най-рисковите социално значими заболявания, а също безплатно, но с изчакване – по допълнителен пакет. Лекарствената политика ще се промени тотално така, че извънболничното лечение с медикаменти да стане 100% поето от касата. При лекарствата обаче трябва също да се спрат течовете, за да може всички нуждаещи се да получат своето лечение, каза министърът.