София може да остане без Кризисен център за пострадали от насилиe

София може да остане единствената европейска столица, в която няма Кризисен център за жени, пострадали от насилие. Опасността е напълно реална и това може да се случи само след две седмици – на 1 март.

Единственият такъв център в София – в който подслон и закрила могат да намерят жени с децата си в критична за тях ситуация - ще затвори врати заради липса на средства, съобщи председателят на фондация "Асоциация Анимус” Мария Чомарова. В момента в центъра са приютени 5 жени с техните деца, а за 13-те години дейност помощ са потърсили и намерили повече от 3 000 жени.

Чомарова посочи, че опасността от затваряне е реална, а за тези 5 жени и техните деца наистина не се знае къде ще отидат. От фондацията са предприели и крайната стъпка да пишат за проблема с финансирането лично до премиера Бойко Борисов, след като до този момент са получавали непрекъснато, но само уверения, че има яснота по проблема.

"Асоциация Анимус" търси помощ за разрешаването на проблема и от омбудсмана, и от вицепрезидента Маргарита Попова.

Кризисният център на "Асоциация Анимус" отваря врати през есента на 1999 година като до този момент финансирането му е ставало от страна на чужди правителства и помощ от други фондации – Холандия, Германия и Швейцария. От Германия идват и парите за закупуването на сградата, в която се помещава кризисният център.

Чуждестранното финансиране се оттегля и аргументът за това е, че държавата ни е вече член на Европейския съюз и би трябвало правителството да поеме отговорността за центъра - както е навсякъде в общността.

До този момент от Асоциацията са получавали спорадично помощ от българската държава и институции – няколко пъти от Министерството на труда и социалната политика, както и няколко пъти от Столичната община. Дългосрочен ангажимент обаче не е поет.

По думите на Чомарова държавата не поема финансирането на дейността не защото няма средства, а по-скоро заради административен хаос и липса на ясни приоритети.

Разходите на кризисния център са около 70 хил. лева годишно – за режийни, за ремонт и поддръжка и за заплащането на социалните работници, които са на денонощно разположение на всеки, който търси закрила.

Мария Чомарова подчерта, че в повечето случаи тези, които идват в този кризисен център, се намират наистина в критично положение, а най-често са били изчерпани вече и всички възможности за помощ от близки или познати. Често тези жени нямат никакви близки роднини и наистина нямат къде да отидат и да спасят – както себе си, така и децата си.

Центърът осигурява подслон, храна, медицински грижи, както и психологическа и юридическа помощ. И най-важното – вратата му е отворена 24 часа в денонощието, за действително критични ситуации.