Съединението прави силата

"Долу Румелия! Да живее Съединението!"

Според член 13 на Берлинския договор "...на юг от Балкана се образува една провинция под име Източна Румелия, която остава под пряката политическа и военна власт на султана, при условия на административна автономия. Тя ще има генерал-губернатор християнин". 

Тази област, имаща площ 33 хил. кв. км и население 816 хил. души следва да се управлява съгласно разпоредбите на Органически устав, подготвен от Великите сили. 

Въпреки усилията на централната турска власт да задържа развитието на областта чрез неутвърждаването на законодателни актове, назначаване на чужденци на възлови постове в администрацията и др., Източна Румелия се изгражда в демократичен дух и утвърждава своя подчертано български облик. 

Решенията на Берлинския конгрес и тяхната реализация довеждат до фактическото съществуване на две държавни формирования (Княжество България и Източна Румелия), български по народностната си принадлежност. Съвсем естествено е те да търсят пътища за своето обединение. 

Инициативата за обединителни действия започва още през 1880 г., но по една или друга причина до 1884 г. няма действително сериозни начинания в тази посока. През 1884 г. инициативата за обединение на двете части се актуализира отново. Това става на изборите в Източна Румелия през същата година. Тогава Народната партия използва широко идеята за обединение в агитационната си кампания, а същевременно в Княжеството по идея на Димитър Петков, Димитър Ризов и др. се създават т.нар. Македонски комитети, агитиращи за незабавни действия. Тяхната дейност се активизира особено много през 1885 г. и тя е насочена преди всичко към подготовка на чети за прехвърляне в Македония. 

През февруари 1885 г. подобен комитет е създаден и в Пловдив, а през април той е преименуван в Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Неговите ръководители (Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович, Тодор Гатев и др.) са последователи на революционната идеология и практика от предосвобожденската епоха и издигат принципите за революция "морална и с оръжие", за равноправие на балканските народи, за неприкосновеност на чуждите територии. На този етап, до лятото на 1885 г., БТЦРК следва идеята за едновременни действия в Източна Румелия и Македония. Редактираният от Захарий Стоянов в. "Борба" става истинска трибуна на съединисткото движение. В някои градове (Чирпан, Стара Загора, Сливен) не само се набавя оръжие, но и се води конкретна военна подготовка.

Постепенно обаче става ясно, че различията в статута на Източна Румелия и Македония, позицията на Великите сили, потенциалът на Османската империя и ограничените възможности на Българското княжество правят невъзможни действията по отношение на останалите пряко в пределите на Османската империя български територии. Целта се конкретизира - съединение на Княжество България и Източна Румелия. 

Най-масовата публична демонстрация на желанието за обединение от лятото на 1885 г. е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време БТЦРК установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшия офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен заради липсата на реалистични планове на комитета.

Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Той е изостанал от събитията, като научава голямата новина по-късно даже и от най-обикновения гражданин.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре (дн. гр. Съединение). На следващия ден правителството в Източна Румелия, начело с Иван Е. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

На 5 септември нeколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация. 

След като се е осведомил от София за развитията в Южна България, Каравелов влиза във връзка с княз Александър I във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и свика Народното събрание на извънредна сесия.

На 8 септември княз Александър I с нарочен манифест приема Съединението, а на следващия ден пристига в центъра на събитията, тържествено посрещнат от ликуващото пловдивско гражданство. 

Когато на 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, то одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат 10 милиона кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от акта, както и за отстояването, налагането и признаването на Съединението от Османската империя, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в този важен момент, когато се решава ще има или няма да има обединение.

Съединисткият акт успява, но отрицателната международна реакция надхвърля всички очаквания. Особено тежък е ударът от страна на Руската империя - тя настоява за възстановяване на статуквото, изтегля офицерите си от българската армия и нарежда на военния министър в правителството на Петко Каравелов, Михаил Кантакузин, да подаде оставка. Руският император Александър III не успява да преодолее натрупаната ненавист към българския княз и желанието той да бъде отстранен от българския престол.

На другия полюс се оказва Англия - единствената Велика сила, която дипломатически подкрепя Съединението.

Остро реагират на Съединението съседните Сърбия и Гърция, които протестират срещу нарушеното равновесие на Балканите, но опасенията им идват от възможността Съединението да предизвика сходни събития в Македония. 

"Насъскана" от Русия и подкрепяна от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. Сърбия напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.

След блестящия успех на Българската армия във "войната на капитаните срещу генералите”, предизвикал всеобщо възхищение, вече не може да става дума за възстановяване на статуквото в Източна Румелия. На 5 април 1886 г. е подписан т.нар. Топханенски акт, чрез който Османската империя признава обединението на двете части на българската държава при одобрението на Великите сили.

Така е извършена първата крачка на националното обединение чрез едно рядко срещано единодействие на народа, армията, политическите фактори и княза, и то при неодобрението на почти всички Велики сили, както и откритата съпротива на някои от съседните държави. Съединисткият акт, военната му защита и дипломатическото му признаване имат огромно значение. България излиза от събитията териториално уголемена и с нараснал авторитет. Пътят за наистина независимо развитие на нашата държава е открит.