Съюзът на съдиите: Цацаров да не прехвърля вината за провалите си

"Главният прокурор Сотир Цацаров се опитва да прехвърля на съда отговорността за провалените шумни дела." Това Съюзът на съдиите в България (ССБ) в декларация, разпространена до медиите. Тя е написана по повод вчерашното интервю на главния прокурор пред БНТ, в което той казва, че оправдателните присъди у нас "наистина са много, а прокуратурата си е свършила работата по делата срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и бившия зам.-председател на ДПС и на Народното събрание Христо Бисеров.

Недоволството на съдиите предизвика изказването на Цацаров, насочено към техните оправдателни присъди.

"По делото "Цветанов" и не само по това дело, а и по други, включително и по делото "Бисеров", прокуратурата свърши своята работа. Мисля, че въпросите трябва да бъдат зададени, без да прехвърляме отговорността, в друг кабинет или други кабинети в тази сграда. Оправдателните присъди наистина са много, но за това не носи вина само държавното обвинение. Аз мисля, че аз и колегите ми имаме пълно съзнание за отговорността, пък и степента на обществено недоверие, която съществува към нас. Само че в съдебната власт освен прокуратурата, защото към нея е и следствието, има и съд. Всеки да отговаря за това, което прави. Отговорността е обща. Дайте да не прехвърляме всичко върху прокуратурата", обърна се задочно главният прокурор към съдийското съсловие.

Ето и отговорът на съдиите:

"Изказването на главния прокурор е отчетлив опит да прехвърли и вмени отговорности на съда, каквито не носи. В правовата държава, в която се съблюдават принципите на върховенството на закона, на независимостта и безпристрастието на съда и на справедливия съдебен процес, са недопустими заключения, че съдът "е виновен” за оправдателните присъди. По подобна сбъркана логика, съдът би следвало да е "виновен” и за осъдителните присъди. Заключения от такъв тип, несъвместими с основни правни постулати, не просто подкопават доверието в съда, внушавайки, че той следва да вземе нечия страна (в случая тази на прокуратурата) и да постановява актовете си само в неин интерес, но са и абсолютно неприемливи от гледна точка на минималния стандарт, изискуем за върховенството на закона.

Ролята на съда не е на "борец с престъпността”, защото той не е овластен да повдига обвинения. Още по-абсурдно е да се очаква от съда да действа "в тандем” с обвинението, подпомагайки преодоляването на слабостите в тезата му или толерирайки дефицитите и/или непреодолимите пропуски в доказателствения му подход. Срещу подсъдимия има един държавен обвинител и това е прокурорът. Съдът не е помощник на последния. Съдът е арбитър и за да се справи качествено с тази своя функция той трябва да е независим и безпристрастен. Затова по закон съдът е равноотдалечен както от прокуратурата, така и от подсъдимия, както от ищеца, така и от ответника, както от жалбоподателя, така и от административния орган. Когато решава дело, съдът се произнася въз основа на доказателствата.

Изцяло подчинените на г-н Цацаров прокурори разполагат с цялата държавна власт да събират доказателства в досъдебното производство, в техните ръце е целият ресурс на МВР и ДАНС, както и на десетки контролни органи. Не съдът, а прокурорът е "господар на досъдебното производство” и от качественото ръководство на последния зависи какви доказателства ще бъдат събрани - дали това ще е своевременно, както и дали ще се повдигне на някого обвинение и какво ще бъде то".