Търновската конституция повдигна много въпроси и стана арена на признания

"Днес ние имаме честта да се поздравим по случай 135 години парламентаризъм, който за съжаление куца и страда от хронични болести. Истинският държавник се познава тогава, когато вече не е на власт”. Това каза председателят на ДПС Лютви Местан на тържественото заседание на Народното събрание, посветено на 135 години от приемането на Търновската конституция.

Местан посочи, че днес сблъсъкът не е коя идея да надделее, а кой да надделее с една или друга процедурна хватка. "Конституцията повече от всякога днес е символ на независимостта на България, но вече европейска България. Интеграцията на България в ЕС не бе за сметка на нейната независимост. България трябва да бъде себе си – съвременна, модерна, но с памет за първоучредителите”, каза още Лютви Местан.

По думите на президента Росен Плевнелиев 135 години след приемането на Търновската конституция не бива да забравяме, че в основата на всяко решение на политиците трябва да стои интересът на гражданите. Държавният глава каза, че ще подкрепи всяка смислена промяна в Kонституцията, която е направена по правилния начин - в широк обществен дебат, ясно определяне на това какво искаме да променим в основния закон и съзнателен избор на народа в неговото широко представителство.

"Ако българският народ иска да промени собствената си Конституция, той не може да дойде отвън, не може някой да ни го наложи и не може да стане отвътре "революционно" - ултралеви, десни, само защото Kонституцията им е удобно извинение за поредната политическа схема”, каза Росен Плевнелиев.

Според лидерът на БСП Сергей Станишев Конституцията трябва да се ползва с подкрепа от политическите партии, гражданските сдружения и гражданите, информира агенция "Фокус". "Честванията и на Търновската конституция имат смисъл, ако наистина отдадем почит на нейните автори, на ценностите, заложени в нея, ако извлечем поуките за бъдещето на развитието на българската демокрация”, каза Станишев.

Той отбеляза, че България е по-скоро с монархическо отколкото парламентарно управление. "Това е източник на множество конфликти през десетилетията. Тя функционира най-дълго – 67 години. Тя е била погазвана и нарушавана", каза Станишев. По думите му, на Конституцията се приписват много недъзи на обществото и на неспособността политиците да се справят с проблемите. Според Станишев, няма нужда от промяна в Конституцията, но е необходим конституционен дебат.

Председателят на Народното събрание също изказа преклонението си и отбеляза, че и днес помним и черпим сила от непреходния дух на Търновската конституция. "С отдалечаване от времето на приемането й историческият, научният, народният интерес и поуките от нея растат. Стареят годините, но не остаряват идеите и достойнствата й", заяви Миков. Той отбеляза, че Търновската конституция не е подарена, а е изстрадана и извоювана в борбите на народа.

"И както казва Симеон Радев - тези хора, дошли облечени в селски дрехи, успяха да направят закон от народа и за народа", посочи той. По думите му Учредителното събрание е внесло съществени либерални и демократични изменения и допълнения в първоначалния проект и задава рамките на българския парламентаризъм. "Една от великите ценности, които Търновската конституция признава и последователно утвърждава, е свободата”, заяви Михаил Миков.

Според председателят дори и в най-мрачните години на политическата история на България идеята за народното представителство е жива, съобщи БТА. "Тя отразява не само патриархалните представи на българина за демокрация и справедливост, тя беше онзи светъл сигнал за принадлежност към европейския свят. Да живее българската Конституция!", завърши словото си председателят на 42-то Народно събрание.