Учени искат да координират технологиите и икономиката у нас

Научен съвет към премиера или президента, който да координира науката, технологиите и икономиката, предлагат от Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС).

Българският бизнес почти не се интересува от изследвания и развойна дейност, влага символични средства в наука и разчита на внос на чуждестранни знания и технологии, заяви акад. Васил Сгурев, председател на ФНТС, цитиран от БТА.

iNews припомня, че ФНТС е създадена през 1949 година с обединяването на седем технически организации, сред които Съюзът на българските инженери и архитекти. Първоначално организацията се нарича Научно-технически съюзи, през 1989 година е преименувана на Федерация на научно-техническите дружества, а през 1992 година приема сегашното си име.

Сгурев отбеляза, че през последните 20 години не е създадена нито една българска транснационална компания, която чрез своите звена да е лидер в определи пазарни сектори.

Чуждестранните компании разглеждат страната ни като площадка за пазарна реализация на своите продукти и не изграждат у нас филиали на изследователските си центрове, категоричен е акад. Сгурев.

Той посочи като положителен пример от близкото минало за наш принос в пробивните технологии българският метод за леене с противоналягане "Балевски-Димов", който се използва и сега.

Намалява родният изследователски, научно-приложен и внедрителски потенциал, предупреждават от ФНТС.

По данни на федерацията през последното десетилетие фирмите в България са инвестирали между 0,09% и 0,15% от БВП в научно-изследователска и развойна дейност. За Европейския съюз тези стойности са между 1,15% и 1,25%.

При почти еднакъв брой високотехнологични предприятия в България и във Финландия например, у нас се произвежда 38,4 пъти по-малко добавена стойност, твърдят от ФНТС. 

Високотехнологичните предприятия в скандинавската страна имат почти 68 пъти по-висок оборот от нашите.  Фактът, че българските фирми (в абсолютна стойност) инвестират около 100 пъти по-малко в научно-изследователска и развойна дейност от фирмите във Финландия означава, че големите предприятия в България - най-често собственост на чужди инвеститори, не влагат пари за наука и развой в страната ни,  категорични са от ФНТС. 

Според специалисти от федерацията това е и показател, че структурата на сектора на малките и средни  производствени предприятия е качествено различна, в сравнение с развитите страни в ЕС. 

Клаузи за развитие на изследователска дейност у нас липсват в приватизационните договори при продажба на големите предприятия, отбелязва още акад. Сгурев.

Все още силната фармация у нас разчитала предимно на външно разработени продукти и субстанции. В същото време няколко изследователски лаборатории от БАН и университетите имат сериозни постижения и могат да поемат значителна част от необходимата развойна дейност, твърди акад. Сгурев. 

Според родните специалисти макроикономическата среда, институционалната и законодателна рамка, както и микроикономическата среда не създават необходимите условия за развитие на високотехнологично производство в България.

Тази неблагоприятна тенденция позиционира страната ни в сектори с ниска добавена стойност, а това обрича населението на нисък жизнен стандарт, е записано в меморандум на ФНТС.

Според организацията установеният у нас пазарен модел не стимулира фирмите да влагат собствен ресурс в иновации. Наложително е въвеждането на нови финансови инструменти за ускоряване на технологичните иновации, смятат от ФНТС. Специализирани фондове могат да създадат благоприятни възможности за функциониране на нови високотехнологични фирми, включително от университетите и изследователските организации. Работещите на пазарен принцип венчърни фондове също играят огромна роля при разработването и приложението на новите технологии и иновации. 

През последните десетилетия в страната са се установили сектори, зависими от природни ресурси и евтина  работна ръка. Ако чрез енергийни действия не се създаде корпоративна наука и не се затвори цикълът  "изследване-внедряване", в страната ни ще се изгради икономика, базирана изцяло на чужди знания.

Затова било необходимо създаване на научен съвет към премиера или президента, който да осъществява цялостна координация между науката, технологиите и икономиката, заяви акад. Сгурев.

Според него между българската фундаментална наука и нейната пазарна реализация има огромна празнина. Отсъства реален партньор, който да осъществи трансмисията от БАН и университетите към пазара, комерсиализирайки научно-приложните резултати, твърди председателят на ФНТС.