Учителите: Учениците са зли, недисциплинирани, невъзпитани, нетолерантни

Българските учители имат доста негативно негативно мнение за учениците си. Национално представително проучване сред училищните преподаватели от 1 до 8 клас в цялата страна показва, че считат съвременното поколение за недисциплинирано, невъзпитано, с чувство за безнаказаност, агресивно и нетолерантно.

Допитването е проведено от социологическа агенция Глобал Метрикс сред 300 учители в цялата страна по поръчка на Центъра за приобщаващо образование. От отговорите им става ясно, че най-големите проблеми, които срещат в работата си с децата, произтичат от недоброто домашно възпитание.

Така например 51% от запитаните преподаватели са посочили като най-съществен недостатък на учениците чувството им за безнаказаност. 48% смятат, че липсата на дисциплина е най-големият проблем за децата. Другите лоши черти на учениците са физическата агресия - 45%, лошите обноски и невъзпитаност - 37%, вербалната агресия – 36%, и липсата на разбирателство и толерантност между учениците - 29%).

49% от преподавателите смятат, че възпитаниците им са незаинтересовани от учебния материал, а 31% - че съдържанието в учебниците е сложно и трудно достъпно.

Училището формира ценностната система на децата, смятат 85% от учителите

В същото време преобладаващата част – 85% от запитаните смятат, че училището има важна роля за формирането на ценностна система в подрастващите. 75% от запитаните са убедени, че училището учи на толерантност към другите; 66% - на зачитане на човешкия живот и достойнство; 61% - на отстояване на собствено мнение и свобода на изразяването; 60% - на уважение към други култури и религии; 59% - на зачитане на човешките права, солидарност и взаимопомощ;51% - на съчувствие към другите и съпреживяване към чуждата болка; 45% пък смятат, че училището възпитава равенство между половете.

Постигането на тези общо споделени от учителите цели обаче се сблъсква със сложното учебно съдържание и предизвикателството да се представи учебният материал по увлекателен и интересен начин. В отговор на тези трудности се появява философията на приобщаващото образование, която поставя във фокуса на внимание нуждите на всяко дете и развитие на неговия потенциал, подкрепа за учителите и работа с родителската общност.

Според 62% от учителите е важно в училището да се работи по програма за приобщаващо образование; 25% посочват, че това е важно, но само отчасти; 2% считат, че приобщаващото образование не е важно; а 10% нямат мнение по този въпрос.

71% от учителите имат нагласата, че нуждите на всяко дете са в центъра и те се стараят да развият потенциала на всички свои възпитаници. Все още обаче учителите не се чувстват напълно уверени, че могат да влияят върху развитието на учениците, независимо от семейната среда, усилията на родителите и възпитанието на децата.

Малко над половината учители посочват, че имат опит от преподаване на деца със специални образователни потребности (58%). Само опитът обаче не е достатъчен, за да направи учителите по-уверени и по-приемащи. Общите нагласи в полза на приобщаващото образование са само първият етап и все още има много стъпки, които трябва да бъдат извървени, за да може то да се случва наистина в училище.

Над две трети от учителите подкрепят приобщаващото образование (65%), а 22% заемат междинна позиция. Едва 13% от учителите застават на другия полюс и отхвърлят приобщаващото образование като философия и модел.

69% от учителите се придържат към скучните методи на преподаване

Въпреки модернизирането на методите на работа и преподаване, учителите все още се придържат предимно към лекционните и презентационни методи на обучение - изложение, съпроводено с нагледни материали – 69%, презентация в електронен вид с визуални елементи – 59%. Доста по-рядко включват дискусията като форма на обучение, в която учениците могат да развиват и обменят гледните си точки и да формулират тези и аргументи (работа с конкретен текст върху, който учениците дискутират използват само половината от учителите – 50%, а дискусионни методи – 46%). Ролевите игри (39%), участието на учениците в подготовката и представянето на определена тема (24%), както и разработването на изследователски проекти (22%) се използват все още по-рядко в българското училище.

Сред образователните цели на училищното обучение, които учителите споделят и си поставят, водещо място имат създаването на чувство за отговорност (77%) и самостоятелност (70%), умения да търсят решения на различни проблеми и ситуации (76%), умения за логично мислене (73%), толерантност и разбиране към другите (70%), умения за аргументиране (67%).

70% са против изкуствената дистанция между учител и ученик

Сред качествата и целите, които срещат висока подкрепа (от повече от половината учители) са също и дисциплината (посочена от 64% от учителите), развиване на умения за учене (62%) и умения за критично мислене (58%). Преобладаващата част от учителите се стремят да изграждат непринудени и приятелски отношения със своите ученици (70%) и едва 15% държат на строгите и дистанцирани отношения учител-ученик.

Едновременно с това едва една трета от учителите поставят силен акцент на реда (35%), докато половината от учителите (50%) обръщат внимание на дисциплината основно, за да гарантират безопасността на децата и гладкия учебен процес. Въпреки трудностите, пред които са изправени, българските учители виждат себе си по-скоро като вдъхновители и мотиватори на своите ученици (83%), а не толкова като преносител само на знания и факти.